БАВНИ ГРАДОВЕ

web

Не обичам
да се запознавам с традицио-мелачките на градовете.

Не,
изобщо не обичам да опитвам,
да пробвам, тествам, вдишвам аромата
на непознатите блюда, които никога преди не са били пред мен.
О, не,
не обичам.

Но мога да разчитам градовете
по техните извивки, като думи,
и да пропивам в техните значения, събрани от витрини
на срички
и
на знаци, без ред,
да спирам
и пак да тръгвам, без посока,
и бавно да разбирам накъде отивам
едва когато вече съм на входа,
на който няма мойто име, но в коридора са се спрели да сънуват
моите обувки.

Обичам
да вървя
и нови граници да изчертавам бавно, без да мисля
за посоки, за имена на улици и карти;
обичам да се движа по вените на градове, които не познавам,
и нямам нужда да разбирам думите, които чувам,
и мога да го правя с часове.

© Ваня Вълкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2012, № 10 (155)