Стела Дочева

web

Преди години се родило едно момиченце. Майка му се казвала Мария, а баща му - Янко. Затова кръстили детето Мая - "Ма" от Мария и "Я" от Янко. Мая била родена през зимата, затова много обичала този сезон. За нейния пети рожден ден майка й й ушила топли ръкавички. Мая толкова ги харесала, че не ги сваляла дори и за миг.

Един ден Мая и майка й излезли на разходка. Детето започнало да си играе с пухкавия сняг. Двете направили един хубав снежен човек. Но точно тогава пекнало силно слънце и снегът започнал да се топи. Нищо не могли да направят, за да спасят своя снежен човек. Скоро той се превърнал в голяма локва. Мая плакала много за него. Когато се прибрали вкъщи, разказали на бащата какво се е случило. Той ги изсушал, позамислил се и казал:

- Само на Северния полюс снежните човеци живеят вечно. Там няма лято като нашето, винаги е студено и снегът не се топи…

- Хайде да отидем там, татко! - прекъснало го развълнувано момичето. - Ще си направим още по-голям снежен човек и той винаги ще е с нас!

- Не може, моето момиче. Северният полюс е мнооого далеч. Не можем да стигнем дотам.

Мая се натъжила още повече. Дълго не могла да заспи и плакала много. Накрая очите й се изморили от сълзите и тя се унесла в дрямка. И засънувала чуден сън: тя, майка й и баща й отишли на Северния полюс. Построили си иглу, в което да спят. След това направили един хубав снежен човек, точно за какъвто мечтаела Мая. На следващата сутрин, когато се събудили, веднага излезли от иглуто, за да видят какво прави снежният човек. Погледнали към мястото, където го били оставили предишната вечер, но то било празно. Мая се изплашила, че снежният човек отново се е стопил. "Но нали на Северния полюс снежните човеци живеят вечно?", зачудила се тя. В същия миг обаче Мая се обърнала на другата страна и видяла снежният човек да се приближава към нея. Той вече не стоял на едно място, както преди, а обикалял наоколо. Наистина бил оживял! Детето се затичало към него и двамата започнали да си играят. Цял ден се пързаляли на снега и се замеряли със снежни топки. В края на деня Мая направила един голям снежен замък за своя нов приятел и се прибрала на топло в иглуто. Изморена от игрите, тя заспала веднага. На сутринта се събудила, но не в иглуто на Северния полюс, а в своето легло в родната си къща. Момиченцето разбрало, че това е било само един хубав сън. "Но щом Северният полюс и снежният човек са в съня ми, аз ще ходя там всяка нощ, за да го навестявам и да си играем", зарадвало сe то. И всяка вечер в съня си тя се връщала на Северния полюс при своя снежен човек.

© Стела Дочева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2012, № 8 (153)