Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВОЙНИКЪТ, КОЙТО УМРЯ

Мирослав Ангелов

web

През хиляда осемстотин и първа година, един напълно обикновен на външен вид, въшлясал и смърдящ войник, свали от тялото си, за първи път през последните месеци, остатъците от униформата, която носеше и която му служеше едновременно като костюм за балове в празни салони, като нощна роба в безсъниците и като разпознаваема от врагове и приятели одежда, разряза залепналите от пот и кал ботуши, здрав телешки бокс с обков от сребърни налчета, и обшити със сребърни нишки, прибра ненужните оръжия - пушка, двуцевен пистолет и къса, абордажна сабя - в ковчега, положи ги до сватбената рокля на мъртвата си съпруга и бос подгони патките в двора. От града, място от трийсетина схлупеници, или приближени по нужда къщи, църква с камбанария, няколко кални улици и гостилница-магазин, с приходящ вечер обслужващ персонал - курва, музиканти и гробар, на път след последната битка, в която единствените оцелели бяха Страх и Мизерия, бе закупил за баснословна сума мастило, хартия и вино, плащайки за тях немалка част от заграбеното в битките.

Куцият граф умря от тиф и остави в наследство за най-близките си, или най-близки до него люде в точния момент, мършаво тяло, изгорено в ров ведно с камарата други трупове, торба дукати, поделена според заслугите от командира, и старинен ръкопис, сгънат от треперещите ръце на лудия свещеник.

Сграбчена, птицата изкряска на умряло, не толкова от болка, колкото от уплаха, точно в мига на раздялата с трите най-красиви и специални пера от опашката си. Мъжът, прегазвайки калта в двора, се прибра с плячката в погълнатата от мухъл и воняща на животинска урина и тор къща и затвори вратата след себе си. После на един дъх преполови виното, седна върху празното буре - единствения стол в единствената стая, постави запалените свещи на маса, оцеляла по чудо през лютата зима, и в сумрака на съзнанието, останало без светлината на побягналото от ужас слънце, се зае бавно да изписва заглавието и първите два-три реда от книгата: "Животът и смъртта, или войната, в която умрях аз, Джон Деймиън Лайв."

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163)