Мирослав Ангелов - Спирка "Къпинка"

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

СПИРКА "КЪПИНКА"

Мирослав Ангелов

В горещото поле на скиторене, сред къпинажа, с теб попаднахме на железопътната спирка, чийто покрив вероятно бе отлетял подир птиците. Разпознахме я по губещия тухла по тухла първи перон, празната кутия на часовника и скелета на пейката, прилепнала в основата на грозната фасада. Линиите бяха изтръгнати, но редиците черни мравки около нас наподобяваха релси. Добре, че не сплетохме посоките си; малей, как само хапят тия войни, принудени да защитят своята общност! "Спирка "Къпинка", стана й кръстница, е хубаво име за гара, в която тръни, сменящи разписанието, са и хартията за външния нужник, и целодневната безплатна охрана, и чакащите пътници. Къпините бяха чудовища. Късахме ги до пренасита, целихме се с плодовете, пак ядохме, напълнихме термоса за лед, правихме любов под близката круша и голи и омазани в къпинова кръв по залез цамбурнахме в хладния поток. Дорде смъквах мокрото и зъзненето по теб с тениската и пръстите си, й разказвах за "призрака-воайор на кантонера", ти засочи нещо зад гърба ми, каза: "мисля, че е той", лудешкият ти смях ме бутна на земята и сякаш вятърът те понесе към слънцето, та чак при новата жп линия. Светещите ти ръце весело посрещнаха и изпратиха "пътника", после и влака "Варна-София". Любимото ми рошаво плашило до огромните, вечно бързащи червеи, с десетките отворени очи. Нощта ни предложи умората като такси, помниш ли? А на следващия ден се надигнахме в два след обяд и закусвахме къпини.