Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЕЖО

Мирослав Ангелов

web

Таралеж Угърчинов бе разстроен, а това винаги му личеше. На екс изпи ракията в двора на братовчедите от съседното на Самураево Долно Хамалци (помагаше за смяната на улуците), кимна вяло към безкрайните бръщолевения на поне десетината роднини и се качи на задната седалка в собствената си раздрънкана ланчия. Положил къдравата си глава на скръстените върху предните седалки омазани ръце, Таралеж мислеше едновременно за супервайзера на обекта, обещал му торба ябълки при уволнение, и за случката с малкия Вълкан Угърчинов, който бе изкопал сред пълната с боклуци барака стара топка от шест и десет и с тази никаква мекица бе успял да счупи стъклото на съседите, цапардосвайки по главата още по-малкия Хасан. Хасан на минутата пък получи и два шамара от майка си - награда за зяпането през прозореца, а семейство Угърчинови бяха принудени да слушат вселенския хит "Шест без десет" по три пъти на час, втори ден подред. В Хамалци Таралеж паркира пред нова къща - тази на майка си, остави й любеница и касетка със зеленчуци и взе друга, с празни буркани. Роза, която дремеше пред сериала, чу трополенето и се показа на отрупаната със саксии тераса:

- Лежо, знаех, че си ти, маме, макар че сутринта не рече, че ще наминеш. Нали се сещаш за кобрата в люлката ми, която баба ти Трендафила е видяла и утрепала?! Затова моля те да огледаш къщата..., ама що бързаш, сине?

- Мамо, прасетата ме чакат, змии няма, особено кобри. Всеки път едно и също - Угърчинов с надежда оглеждаше двора за забравена нейде цигарка.

- Кога ще доведеш Вълкан и Изабела?

- Не са малки, могат и сами да доходят с колелетата. Тръгвам..., ааа, и спирай телевизора, че и лампите, щото знаеш ли колко ток имаме?!

 

Лятно време селяните винаги търчат по своите кърски работи и затова дизеловият локомотив с единствения вагон търпеливо изчакваше бариерата, спусната баш над релсите, отредените десет минути за община Куросава. С Ланчията прелеза прекосиха две големи патки, които се връщаха с патетата от плаж, и една разногледа полска мишка. По калдъръма на Самураево, Таралеж си дръпна за пореден път от електронната цигара, опита се да я изхвърли през затворения прозорец, и разбира се, веднага изпсува.

 

 

© Мирослав Ангелов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.06.2014, № 6 (175)