ХАМАЛИН

web

Обичам звездите, понесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с вълмо, оставено по бодлите и по тръните
и с някаква светлина, дето само аз виждам.
Даже не съм ги и търсил с иманярски тояги,
даже не съм и разпитвал как и къде да ги диря,
изведнаж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хванаха здраво - забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха и ме ръчкаха - запалиха и огън отвътре,
от смях и от светост ме караха да тичам със зайците,
А те ми цирикаха: - „Ваша светлост! Ваша светлост!”

И ако някой попита: „Какво е това на гърба ти?”
- ще му кажа: „Закачалка на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш” -
и ще скрия, че нося звезди на гърба си.

© Людмил Попов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2012, № 8 (153)

Стихотворението печели Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2011).