 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТАКА, ВСЕ ПОВЕЧЕ ТАКА
В садене на полезното,
в заслушване на птиците,
в припяване
да минат дните ми оттук нататък.
Усещането да си жив
и радостта от въздуха
с тръпчив и силен мирис -
тревата късам с две ръце.
Единствено и само мен
да чака пейката на двора,
за умореното ми тяло пристан тих.
И облакът да пада ниско-ниско,
да чуе как водата си говори,
тъй както аз я слушам,
чувам.
Край моя дом е пътят на водата.
© Люба Александрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.04.2017, № 4 (209)
Други публикации:
Люба Александрова. По сянката ни разпознава светлината. София: Фараго, 2017.