Коста Радев - Разотиваме се

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

РАЗОТИВАМЕ СЕ

Коста Радев

Разотиваме се, писа ми един приятел по повод смъртта на Васко Колев.

Разотиваме се. Като след дълга разпивка, на която вече не помним повода и началото, голямата й част се губи в мъгла, останали са само празни бутилки, замътени чаши и петна по покривката. А ние - набързо, кой накъдето хване в мрака.

И като се озърнеш - какво е останало? Несбъднати мечти, забравени амбиции, разочаровани деца, обидени съпруги. И тук-там някой текст, от който малцина се интересуват.

Но малцина от нас ще оставят спомен за светъл, ведър, честен - това беше Васил Колев. Боже, колко рядко използваме вече думата Честен! И талантлив при това. И то талант, какъвто рядко бива в нашата литература. Зашото Васко пишеше бавно, мъдро, спокойно и без да мисли много-много за издаване. Дебела, умна, мъдра, весела книга - "Историята на Глум". Кошмарът на издателите - умна и обемиста книга от българин. Затова Васко не бързаше - известна му бе предварително реакцията на издателите. Един вариант на книгата бе публикуван във вездесъщата и безкрайно полезна "Света Гора". Намерете я. Прочетете я. Има я в електронен вариант пак там. Аз не се съмнявам в бъдещето на тази книга. Просто времето не беше подходящо за Васил Колев. Или той - за това противно време. Преди години тази книга-сатира никога не би излязла ясно защо. Сега все още чакаме издателската гилдия да престане с опростачването на нацията и да се поразрови за истинските ценности. Васко не дочака. Както и мнозина други. Всъщност големите български писатели много често са се разминавали с времето, в което живеят. Понякога с десетилетия. А разхвалваните, търсените, награждаваните техни съвременници набързо са потънали в литературното небитие.

Васко знаеше съдбата си и я посрещаше с тъжна насмешка. И дори когато черната болест го сграбчи, намери сили да се бори. Той я победи; тя обаче го надхитри. Срещу подлостта и хитростта той беше безсилен.

Разотидохме се, Васко. За известно време. Там, където ни чакаш, времето е без значение. Тъй че, полека-лека приготвяй чашите.

А ние тук ще продължим да говорим за книгата ти. Дължим го не само на тебе, но и на литературата.