ВЪВЕДЕНИЕ, ПРЕДГОВОР, ИЛИ СИ ГО НАРИЧАЙТЕ КАКТО СИ ИСКАТЕ

Коста Радев

web | Речник на глупавите думи

Уважаеми читателю, свалям ти шапка за интереса и дори мъжеството да разгърнеш тази книга. Ако хвърлиш някое око и на този кратък предговор, ще узнаеш колко важно е четенето на предговори. То е като замръзнал прозорец към запотена и задимена кръчма; протягаш устни, оформяш с шепи една дупчица, духваш малко топъл въздух от дробовете си - и отвътре изведнъж изскача цялата жива картинка. Дали тя ще те примами, или отблъсне е друг въпрос; но ти вече знаеш за какво става дума и преценяваш интересно ли ще ти бъде вътре, има ли топло място до камината, искрящо ли е виното в каните, или мътилка и дали разговорът на масата ще е по твоя вкус.

Разбира се, има най-различни предговори. Чел съм предговори, далеч по-забавни от четивото след тях. Чел съм други, от чиято безразличност струи отблъскваща студенина; а най-чести са приятелските предговори, предназначени на всяка цена да докажат гениалността на автора - теза, която отива по дяволите с прочитането още на първите три страници.

Предговорите може да са фалшиви също колкото и последващия ги текст. Техните автори нямат сетивата да усетят, че всяка лъжлива дума дрънчи, внася отвратителен дисонанс в тъканта на писанието; и макар понякога читателят да не може да определи откъде идва неприязънта му към текста, той все пак го захвърля и удоволствието от четенето е само в облекчението да го прекратиш.

Девизът на писателя може би трябва да бъде този: "Измисляй колкото си щеш, пусни фантазията си да бесува като младо конче в зелена ливада; но само не лъжи!".

Това се и стремя да правя. Още повече в тази книжка много фантазия не е нужна. Просто съм се заел да посоча някои думи, употребявани постоянно и безцелно, изтъркани и овехтели, служещи вече повече да прикриват смисъл и мисъл, отколкото да ги обозначават. Думи, попили в себе си лъжата, просмукани с двусмисленост; тяхната несъмнена фалшивост е минала през обезличаването и затова е почти незабележима. Думи обичани, някои от тях издигнати в култ, обрамчени като икона с обожание и святост; но звуковете им кънтят празни. Времето е изпило съдържанието им, сигурно вече трябва да се заменят с нови думи, защото и думите умират като всеки жив организъм, както и понятията, обозначени с тях; както всичко, създадено от Божията премъдрост и обречено - с двойна премъдрост - да изчезне.

Безкраен е списъкът с такива думи. Нарекох ги глупави, но това също не е вярно. Ето първият пример как изтърканите думи променят заряда и смисъла си. Но пък от друга страна - Речник на глупавите думи звучи хубаво, нали? Е, щом е хубаво, значи в него има истина. Нямам претенции за стопроцентова истина. Лично на мене трийсетина процента са ми достатъчни.

Всеки читател може сам да удвои и утрои обема на тази книжка. Моят замисъл не е да бъда изчерпателен. Желая да бъда занимателен; пък ако някоя полезна идея или случайно зърнат образ, или пък моята собствена история, поръсена тук-там из текста, раздвижи машинката на твоите размишления, читателю, ще бъда доволен повече от предвиденото.

Прочее - да вървим.

Авторът

© Коста Радев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2015
Коста Радев. Речник на глупавите думи.. Варна: LiterNet, 2015-2016.