* * *

web

Старата гаванка
напукана, крива, вмирисана
и полегнало в нея чукало оръфано
изхвърлени на боклука.
А на дъното отразено лицето на мама
на баба ръцете потръпват, сковани от болка
и зимните празници, осияни в рубина на виното
запотени жени със замътени ласкави погледи
и грижовния ангел, разперил крила над човеците
и змията любима на Ева задрямала в храстите
и крадливия кос, откъснал черешката
и костилката, паднала във калта до поточето
и дървото израснало, и дърваря със брадвата
и длетото на майстора със очите угрижени
и женица съсухрена купува гаванката
за да счуква със хляба сълзите, без никой да види.

© Коста Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2013, № 1 (158)