ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЖЪЛТИТЕ ПАВЕТА

web

Днес се събудих прероден и се включих в преброяването на жълтите павета,
победителят ще бъде поставен като табела на върха на Руската църква
и на него ще пише: „По-добре непринуден никой, отколкото принуден някой".
Едно, две, три. Намокреното странно-жълто покритие отразява размитите очертания на София, дъщерята на императора.
Позлатете я цялата или я оставете гола.
Тя е достатъчно красива по своята древност и сама по себе си.
Една сутрин багерите тайно, без разрешение изринаха бащината й къща,
за да построят метро в краката й.
И само кафявите плочки в метростанцията носят спомен за нейните очертания и прикритите престъпления.
Три, четири, пет. Бял врачански камък и гранит.
Калейдоскоп от мозайки мушелкалк, мрамор и гипсови мазилки,
в който се въртят двеста и петдесет архитекта и тридесет и осем конкурсни проекта.
Хей, Партиен дом, веднъж ти сритах петолъчката.
Лежеше захвърлена в двора на Банята,
също като сплотеността на Комунистическата партия, която те запали.
Когато протестиращите нахълтаха във теб, откриха дребно човече с очила и три кашона портокали.
Шест. Мавзолеят остави незаконните си деца в градинката на Вазов,
гаранция за пълните касички на общинските чиновници.
Съдържатели на кафета изрязват със зъбите си театрални билети
и ги разхвърлят на вятъра.
В тинята на кафето честност и законност лежат захвърлени.
Градът свири на акордеон: копчета са уличните музиканти
и метроном е тракането на фигурите по шахматната дъска.
Седем, осем, девет. Когато нощта се излива по улиците на София,
паметникът Цар Не Мога Да Гледам Повече търси упование в Бога.
В краката му българският народ , предвождани от богинята Нике,
е бичуван от сто и четиридесет народни представители
и стоновете му са заглушавани от лая на десет хиляди бездомни кучета.
С ръце в джобовете, полицаи ритат камъчета
и отворените врати на кръчмите прегръщат случайните минувачи.

© Калоян Праматаров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.03.2012, № 3 (148)