ДА УМРЕШ В ПЛОВДИВ

Иван Георгиев

web

Защо реших, че сте чужденец ли? Ами, интуиция. Пък и в такъв пек само чужд турист би се катерил по тия калдъръми. Говорите български?! Сигурно майка ви е българка? Да, обикновена емигрантска история. Да ви кажа, на фона на скалите с тия голи мускулести ръце и клюмнала глава, отдалече ми заприличахте на поразен тракийски воин върху счупена колесница. Не съм далече от истината ли? Какво, какво? Добре ли чух? Дошъл сте тук да умрете? Хубава работа! И как собствено мислехте да го направите? Може би имахте намерение да се катурнете с количката си по стълбите на Античния театър? Нищо драматично. Тук са умирали достатъчно много хора - и при строежа, а после и на сцената. Разбирате ме, нали? И в крайна сметка всичко си е същото. Ето, вижте на този зид някакъв тийнейджър какво е написал: "Ака ми се, пръцка ми се и ми се орига". Колко просто. Защо му е на момчето съвършенство. Животът и без това си върви.

Я да взема аз да ви разведа малко надолу. Та казвате, че идвате чак от Канада и за първи път сте тук. Какво ли не е ставало по тия места. Погледнете само - къщи от началото на миналия век върху римски стадион. Колко просташко, нали!? Джамия на мястото на катедрален храм. И какво сега, да ги съборим ли? В името на какво? Троя отдавна не съществува, а ние вървим по главната улица на Пловдив, който е неин връстник. Вижте художниците, отрупаните със стока магазини, кафенетата, златарите, сарафите, просяците - всичко е на мястото си, както преди. В този град всеки е намирал по нещо, в което да се вкопчи и да оцелее.

Ето го и вашият хотел. Видях името от стикера върху количката ви. Даже ви очакват. Е, сбогом и прощавайте! Пловдив може да не е най-доброто място за живеене, но не е и място, където да умреш просто ей така. Оказва се – и за вас.

© Иван Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.03.2013, № 3 (160)