КИСЛОРОД

web

Аз си зная с кого всяка вечер се скитам,
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах, безкрили, да литнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко -
как им пълни обувките с пясък и люспи!
От отдавна не зная и за време не питам,
а с чадърите плавам из локвите мръсни.
А пък ти си за тях хайманата, пирата.
Но обичаш вълните, сякаш стихове пишеш.
Затова пропусни всички други нататък,
досами небосвода, със нас да подишат
от нахалния въздух с миризмата на пясък
и да видят ята от танцуващи риби.
Колко още е нужно, за да стане по-ясно,
че луната не струва и едната им риза,
а обувките всъщност са мидени къщи
и из локвите плава се само с чадъри,
и когато вали - те остават си същите,
и морето по принцип съвсем няма дъно.
Аз си зная с кого от отдавна се скитам,
на чии рамене всяка вечер заспивам.
И сънят ми е кръгъл досущ лунна пита.
Затова декларирам - такава съм жива!

© Дарина Дечева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.10.2011, № 10 (143)

Други публикации:
Дарина Дечева. Дом от камъш. Панагюрище: Оборище, 2009.