Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕПИЛОГ

web

Вървях, вървях - и извървях се
и все пеша дотук добрах се;
познах прахта на вкус
веднъж дори от омнибус.

Какви ли не видях каляски -
искрящи оси, спици бляскави,
макар да гълтах прах,
на никой в тях не завидях:

думбаз и франт, кокони бели,
превзети лели - все дембели,
и все с навирен нос:
бе прост за тях пешакът бос.

Джелепин сит, лети, наваля
през локвата и ме окаля,
но аз встрани отбих,
избърсах се и продължих.

И Господ Бог ли го закъта -
цъфтеше цветенце край пътя:
с усмихнато лице
препълни моето сърце!

Вървях, вървях - и извървях се...
Щастлив напълно не видях се.
В молитви, в тегоби,
помежду би и може би,

венец ми връчиха за слава,
но знаех си - не заслужавам -
за друго си мечтах,
но силен толкова не бях.

Които смятат ме надменен,
щастлив ме имат, не последен.
Но който е щастлив,
завиждат му и все е крив!

Но тайна болест вечно в мен е:
гризе ме вечното съмнение
и пътят ми дори -
кръвта на Несос - в мен гори.

О, колко труд ме чака още:
безсънни дни, безсънни нощи,
но май съм си за смях:
до половината успях.

Вървях, вървях и извървях се...
Мечтах, мечтах, но намечтах се,
че всякоя мечта
е по-жестока от смъртта.

Мечтах и молех нещо просто -
за тихо кътче, за спокойствие:
да рукне песента,
покой й трябва, самота.

В покоя зелнал на дървото
там само да ми е гнездото
мой дом с жена, с деца,
души в души, сърца в сърца.

На старини сред вишно върше,
каквото почнал съм - да свърша,
че - още работлив -
работя ли, то аз съм жив!

Не мина, закъсня съдбата:

отрязани са ми крилата
и зей на клетката вратата -
отворена уста -
но как, кажи, да полетя!

1877, юли

 

 

© Янош Аран
© Дьорд Арато, превод от унгарски
© Марин Георгиев - поетическа версия
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.04.2017, № 4 (209)














Партньори