УЕДИНЕНИЕ (I)

web

Едва не бях убит тук, една нощ през февруари.
Колата ми залитна и се преобърна странично по леда,
право в насрещното платно. Размазано, движението
приближаваше със своите светлини.

Името ми, моите момичета, моята работа, всичко
се хлъзна свободно, оставено зад гърба ми, все по-малко и по-малко,
по-далеч и по-далеч. Бях никой:
момченце на детска площадка, внезапно обсадено.

Фаровете на идващите автомобили
връхлетяха върху ми, докато се борех с волана през локвата
от страх, чист и хлъзгав като белтък.
Секундите растяха и растяха - проправяйки все повече място за мен -
разтягайки се гигантски като болница.

Почти усещах, че мога да се успокоя
и да си поема дъх,
преди да се разбия.

Тогава нещо ме улови: някакъв струпан пясък
или навременен порив на вятъра. Колата
отскочи, връщайки се на пътя.
Един пътен знак изпука и се сцепи с остър звук,
превъртайки се далеч в тъмнината.

И стана тихо. Облегнах се в предпазния си колан
и загледах как някой пристъпва през въртящите се снежинки,
за да види какво е останало от мен.

© Тумас Транстрьомер
© Йордан Ефтимов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2011, № 11 (144)