ОЧАКВАНЕ

web

Чакам, а и аз не знам какво.
Преминава пред прозореца ти влак,
войници от прозорците му ръкомахат,
а косите им, развявани от вятъра,
като пламъчета от кибрит угасват.
После всичко почва се отново,
откъдето и преди това самото време спряло бе,
без да може пак да тръгне.
В лятото зазяпват се дърветата,
както и излъгани читатели на вестник под безкрайното небе,
а една сред тях преживяща си крава
им предсказва края на света:
нито кръв,
ни никакъв пожар,
никакво подсмиване за мързеливо мятащата се опашка,
нито търсещ си подслон потоп -
само размножаващи се мухи,
само храсталаци чумави,
цели хълмове бунища.
Нещо вече сбъдна се. А от нещо пък и помен няма!
Нещо, дето трябва да лети
и към челото ми да приижда,
както думите, врабците, ревналите
атлантически вълни пенливи някога прииждаха
или пламъците на войната,
дето и личинките, насекомите изгориха -
ала само гълъб някакъв, с луга окъпан,
стига до лицето ми, като сломен, горкият!...

1980

© Шандор Чоори
© Генчо Христозов, превод от унгарски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2014, № 1 (170)