Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЛЪХОВЕТЕ И ТЕХНИЯТ ЗЕТ

Кейт Дъглас Уигин, Нора Арчибалд Смит

web | web

Живял някога в Япония един плъх заедно със своята съпруга. Двамата произхождали от знатно потекло и имали красива дъщеря. Те се радвали на чудната й хубост и мечтаели, като всички родители, за деня, в който тя щяла да сключи грандиозен брак. Горд със своята чиста кръв на гризач, за бащата нямало по-достоен зет от един млад плъх от древен род, който съвсем открито ухажвал дъщеря му. За съжаление, идеята за този брак, макар и прекрасна, не се нравела никак на майката. Подобно на много хора, които се мислят за омесени от специално тесто, тя имала много лошо мнение за себеподобните си и желаела да се сроди с най-висшите кръгове. Ad astra! (До звездите!) бил нейният девиз, така казвала тя винаги, и действително, щом някой имал дъщеря с несравнима красота, защо този някой да не се надявал да има също тъй несравним зет.

- Обърни се незабавно към слънцето тогава - извикал нетърпеливият баща един ден, - със сигурност нищо не е над него.

- Точно така. Вече мислих по този въпрос - отвърнала тя, - и след като ти също си съгласен с тази идея, ние ще го посетим утре.

Така на следващата сутрин гордият баща плъх и надменната майка плъх отишли да представят своята прекрасна дъщеря пред слънцето.

- Господарю Слънце - казала майката, - нека ви представя нашата единствена дъщеря, която е тъй красива, че нищо на този свят не би могло да се сравни с нея. Естествено, ние искаме да имаме зет, който е прекрасен като нея и, както виждате, обръщаме се първо към вас.

- Действително - отвърнало слънцето, - аз съм изключително поласкано от вашето предложение, но вие ми оказвате прекалено голяма чест. Има някой, който е по-велик от мен - това е облакът. Уверете се сами, ако не вярвате... И в този миг се появил облак, който само с едно-единствено разгръщане на своето покривало, затъмнил слънцето и всички негови златни лъчи.

- Много добре. Нека поговорим с облака тогава - казала майката плъх, без да се смути нито за миг.

- Това за мен е извънредна чест - отвърнал облакът на свой ред, - но вие отново грешите. Има някой по-могъщ от мен - това е вятърът. Ще се уверите в това.

В този миг дошъл вятърът и с едно полъхване скрил облака от поглед, след което съборил баща, майка и дъщеря, и ги завъртял един през друг към долната част на една стара стена.

- Бързо, бързо - извикала майката плъх, едва държейки се на крака, - нека да отправим нашия комплимент и към вятъра.

- По-добре се обърнете към стената - зафучал вятърът грубо. - Ще видите, че е по-велика от мен, тъй като тя ме спира и ме принуждава да се оттегля.

Веднага щом чула тези думи, майката плъх се изправила срещу стената и представила своята дъщеря. Ах, но сега младата девойка плъх имитирала вятъра - тя също се отдръпнала. Този, когото тя действително обичала от все сърце, бил чаровният млад плъх, който я ухажвал тъй настойчиво. За да направи щастлива майка си обаче, тя се съгласила да се омъжи за слънцето, въпреки неговите ослепителни лъчи, или за облака, въпреки неговия намръщен вид, дори за вятъра, въпреки неговото грубо държание. Но стара, счупена стена!... Не! Смъртта щяла да бъде хиляди пъти по-прекрасна от това!

За щастие, стената, както всички останали, се извинила.

- Така е - казала тя, - аз мога да спра вятъра, който пък може да отнесе облака, който от своя страна може да скрие слънцето, но има някой, който е по-велик от мен - това е плъхът. Той може да премине през тялото ми и може дори, ако пожелае, да ме направи на пух и прах със своите зъби. Повярвайте ми, не бива да търсите по-достоен зет, на света няма нищо по-велико от плъха.

- Чу ли това, жено, чу ли го? - извикал бащата плъх триумфално. - Не твърдях ли винаги това?

- Абсолютно вярно! Ти винаги твърдеше това - отвърнала майката плъх изненадано и изведнъж засияла с гордост заради своето древно име и потекло.

И те всички се прибрали у дома, много радостни и доволни, а на сутринта прекрасната девойка плъх се омъжила за своя верен любим плъх.

 

 

© Кейт Дъглас Уигин, Нора Арчибалд Смит (преразказали)
© Надежда Караянева, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.07.2017, № 7 (212)
















Партньори