Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕСЕ ЗА МАРИХУАНАТА ОТ Г-Н ХИКС1

Карл Сейгън

web

Всичко започна преди десетина години. Бях достигнал един доста по-спокоен период от живота си - време, в което започнах да чувствам, че животът не се състои само от наука, едно време на пробуждане на социалното ми съзнание и дружелюбие, време, в което бях отворен към нови преживявания. Бях се сприятелил с група хора, които понякога пушеха канабис, не редовно, но с нескрито удоволствие. В началото нямах желание да участвам, но очевидната еуфория, която канабисът пораждаше, както и фактът, че към растението няма физиологическо пристрастяване, в крайна сметка ме убеди да пробвам. Първоначалните ми преживявания бяха напълно разочароващи; ефект нямаше никакъв, а аз започнах да развивам различни хипотези, че канабисът е плацебо, което работи според очакванията и благодарение на учестеното дишане, а не благодарение на химията. След около пет или шест несполучливи опита обаче се получи. Лежах си по гръб в хола на един приятел и разсеяно изучавах сенките по тавана, които хвърляше едно саксийно растение (не беше канабис). Изведнъж осъзнах, че изучавам един сложен и подробен миниатюрен "Фолксваген", ясно очертан от сенките. Подходих доста скептично към това възприятие и се опитах да открия разлики между фолксвагените по принцип и това, което виждах на тавана. Ала всичко си беше на мястото - тасовете, регистрационният номер, хромираните повърхности, дори малката дръжка на багажника. Щом затворих очи, с изумление установих, че от вътрешната страна на клепачите ми се прожектираше филм. Проблясък... простичък селски пейзаж с червена къща, синьо небе, бели облаци и жълта пътечка, която криволичеше между зелените хълмове и се изгубваше зад хоризонта... Проблясък... същата сцена, оранжева къща, кафяво небе, червени облаци, жълта пътечка, виолетови поля... Проблясък... Проблясък... Проблясък. Проблясъците почти съвпадаха с ударите на сърцето ми. Всеки проблясък показваше един и същ простичък пейзаж, но всеки път в различни цветове... с изящни дълбоки оттенъци, допълващи се по един удивително хармоничен начин. Оттогава насам аз понякога пуша канабис и изпитвам пълна наслада от това. Той изостря притъпените усещания и поражда въздействия, към които имам още по-силен интерес и за които ще разкажа след малко.

Спомням си друго едно ранно визуално преживяване с канабис, в което разглеждах пламъка на една свещ и открих в средата му, застанал там с величествено безразличие, онзи испански джентълмен с черна шапка и наметало, който виждаме на етикета на бутилка шери "Sandeman". Да гледаш огън, когато си напушен, между другото, особено през калейдоскоп, през който можеш да виждаш заобикалящото те, е едно силно въздействащо и много красиво преживяване.

Искам да обясня, че в нито един момент не съм си помислял, че тези неща "наистина" ги има. Знаех, че на тавана нямаше "Фолксваген" и че в пламъка го нямаше мъжът саламандър от "Sandeman". В тези преживявания аз не намирам никакво противоречие. Една част от мен създава, сътворява възприятия, които в ежедневието биха били счетени за странни; а друга една част от мен е нещо като наблюдател. Вероятно половината от удоволствието идва от наблюдателя, който се наслаждава на работата на създателя. Усмихвам се, понякога дори се смея на висок глас, на образите, които се появяват от вътрешната страна на клепачите ми. В този смисъл, предполагам, канабисът е психомиметичен, но аз не изпитвам нито грам от паниката и ужаса, които придружават някои психози. Това сигурно е така, защото знам, че този трип си е само мой и че мога да се приземя бързо веднага щом поискам.

Макар ранните ми възприятия да бяха изцяло визуални и в тях странно защо липсваха човешки образи, в следващите години това се промени. Сега един-единствен джойнт е достатъчен, за да ме напуши. Проверявам дали съм напушен, като затворя очи и потърся проблясъците. Те се появяват доста преди да настъпят каквито и да било други промени във визуалните ми възприятия или кое да е друго сетиво. Допускам, че това е проблем на съотношението сигнал към шум, като нивото на визуалния шум е много ниско, когато съм със затворени очи. Друг интересен информационно-теоретичен аспект е преобладаването - поне в проблясващите образи - на рисунки: просто очертания на фигури, карикатури, но не и снимки. Мисля, че това е просто въпрос на компресиране на информацията; би било невъзможно да се схване цялото съдържание на образ, съдържащ толкова информация, колкото съдържа една обикновена снимка, да речем 108 бита, за онази част от секундата, в която се случва проблясъкът. А самият проблясък е предназначен, ако мога да употребя тази дума, да бъде разбран и оценен незабавно. Творецът и зрителят са едно. И това не означава, че образите не притежават изумителна детайлност и сложност. Наскоро видях образ, в който двама души си говореха, а думите, които изричаха, се материализираха и после изчезваха в жълто над главите им, със скорост от около едно изречение на всеки удар на сърцето. По този начин беше възможно да проследя разговора. Едновременно с това, сред жълтите думи над главите им понякога се появяваше някоя червена, перфектно вписваща се в контекста на разговора; ако обаче запомнеше тези думи в червено, човек щеше да получи едни доста различни твърдения, дълбоко критични към разговора. Целият комплекс от образи, който описвам тук и който съдържаше, струва ми се, поне 100 жълти думи и към 10 червени, се случи за по-малко от минута.

Пушенето на канабис значително подобри способността ми да ценя изкуството - нещо, което никога преди това не бях правил. Разбирането на намерението на твореца, което понякога успявам да постигна, когато съм напушен, понякога се запазва и когато ме пусне. Това е една от многото човешки граници, които канабисът ми е помогнал да прекося. Имал съм и свързани с изкуството прозрения - не знам дали са верни, или не, но ми беше забавно да ги формулирам. Разглеждал съм например, докато съм бил напушен, творбите на белгийския сюрреалист Ив Танги. Няколко години по-късно излязох на брега след продължително плуване в Карибско море и се проснах изтощен на плаж, появил се вследствие на ерозията на близък коралов риф. И докато разсеяно разглеждах дъгообразните коралови фрагменти в пастелни цветове, от които бе направен плажът, пред себе си аз видях една огромна картина на Танги. Може би Танги е посещавал такъв плаж в детството си.

Под въздействието на канабиса се бе случило и едно много сходно подобрение на способността ми да ценя музиката. За пръв път успявах да чуя отделните елементи на тризвучна хармония и богатството на контрапункта. По-късно разбрах, че професионалните музиканти с лекота проследяват множество отделни елементи едновременно в ума си, но за мен това беше първият път. И тук това, което бях научил, докато бях напушен, се запази, поне до известна степен, когато не бях. Усилва се и удоволствието от храната; появяват се вкусове и аромати, които по някаква причина обикновено сме твърде заети да забележим. Успявам да отдам цялото си внимание на това усещане. Картофът има текстура, консистенция и вкус като на останалите картофи, само че много по-наситени. Канабисът също така усилва удоволствието от секса - от една страна, засилва чувствителността, а от друга - удължава оргазма: отчасти като ме разсейва с безкрайния низ от образи, който преминава пред очите ми. Същинската продължителност на оргазма изглежда се удължава значително, но това може и да се дължи на обичайното усещане за разтягане на времето, когато пушите канабис.

Не смятам себе си за религиозен в обичайния смисъл на думата, ала някои напушвания имат религиозен аспект. Засилената чувствителност във всички области ми дава чувство за общение със заобикалящото ме, както с живото, така и с неживото. Понякога ме връхлита един вид екзистенциално възприятие на абсурдното и с ужасна яснота прозирам собственото си и на близките до мен хора лицемерие и преструване. В други моменти обаче има едно различно усещане за абсурдното, едно игриво и причудливо осъзнаване. И двете усещания за абсурдното могат да бъдат предадени, а едни от най-удовлетворяващите напушвания, които съм имал, са били свързани с разговори и споделяне на възприятия и хумор. Канабисът ни носи една осъзнатост, която цял живот сме обучавани да пренебрегваме, да забравяме и да изтриваме от умовете си. Усещането какъв е в действителност светът може да ни побърка; канабисът ми даде разбирането какво означава да си луд и как използваме думата "луд", за да избягваме да мислим за неща, които са твърде болезнени за нас. В Съветския съюз политическите дисиденти обичайно биват вкарвани в лудницата. Същото нещо, но може би не чак толкова отявлено, се случва и тук: "Ти чу ли какви ги говореше вчера Лени Брус? Сигурно е луд." Когато съм напушен с канабис, аз открих, че вътре в тези хора, които ние наричаме "луди", има някой.

Когато съм напушен, аз мога да се връщам в миналото, да извиквам спомени от детството, да си припомням приятели, роднини, играчки, улици, миризми, звуци и вкусове от едно отминало време. Мога да възстановявам действителни събития от детството си, които навремето съм разбирал само отчасти. Много, макар и не всички мои трипове под въздействието на канабис съдържат един символизъм, който е значим за мен и който тук няма да се опитвам да опиша - един вид мандала, видима в напушването. Свободното асоцииране с тази мандала, както визуално, така и в игри на думи, ми е дало едно богато разнообразие от проникновения.

Съществува един мит за подобни напушвания: пушещият има илюзията за дълбоко прозрение, но то не оцелява след задълбочен анализ на сутринта. Убеден съм, че това е грешка и че смайващите прозрения, които съм постигнал, докато съм бил напушен, са истински; основният проблем е вкарването на тези прозрения във форма, която да е приемлива за онзи доста различен аз, който сме, когато на следващия ден ни пусне. Едно от най-трудните неща, които някога съм правил, е било да запиша такива прозрения на лента или на хартия. Проблемът е, че докато опитвам да запиша едно, аз губя десет дори още по-интересни идеи или образи. Лесно разбираемо е защо някой може да сметне, че усилието да запишеш мисълта е нахалост, един вид налагане на протестантската етика. Но тъй като живея почти целия си живот, без да съм напушен, аз полагам това усилие - и, мисля, успешно. Между другото, аз смятам, че на следващия ден можем да си спомним достатъчно добрите прозрения, но само ако сме положили усилие да ги съхраним по някакъв друг начин. Ако запиша прозрението или го споделя с някого, тогава на следващата сутрин мога да си го спомня без помощ; но ако просто си кажа, че трябва да положа малко усилие и ще си го спомня, аз никога не успявам.

Повечето прозрения, които постигам, когато съм напушен, са по социални въпроси - една област на творческото познание, която е много различна от тази, в която съм известен по принцип. Спомням си как веднъж, докато с жена ми си вземахме душ, напушени, ми хрумна идея за произхода и невалидността на расизма от гледна точка на кривите на разпределението на Гаус. Това е един очевиден по своему аргумент, за който обаче рядко се говори. Начертах кривите на стената на банята със сапун и отидох да запиша идеята. Една идея ме навеждаше на друга и след около час изключително усърдна работа, аз установих, че съм написал единадесет кратки есета на разнообразна тематика от социологията, политиката, философията и човешката биология. Поради ограничения на пространството сега не мога да се впускам в подробности за тези есета, но съдейки по външни признаци от рода на обществени реакции и коментари на експерти, те, изглежда, съдържат валидни прозрения. Използвал съм ги в поздравителни речи в университети, в публични лекции, както и в книгите си.

Но нека поне се опитам да пресъздам отчасти атмосферата на едно такова прозрение и съпровождащите го неща. Една вечер, напушен, аз се бях задълбал в детството си, един малък самоанализ - и ми се струваше, че осъществявам доста добър напредък. Поспрях се за малко и се замислих колко е забележително, че Зигмунд Фройд, без никаква помощ от страна на наркотици, е успял да осъществи своя собствен самоанализ. Но тогава ме връхлетя, като гръм, осъзнаването, че това не е вярно, че Фройд бе прекарал десетилетието преди своя самоанализ в експерименти със себе си и в насърчаване на другите да изпробват кокаин; и ми се стори напълно очевидно, че дълбоките психологически прозрения, които Фройд е дал на света, поне отчасти се дължат на тези негови преживявания с наркотика. Нямам представа дали това е истина, и дали изследователите на Фройд ще се съгласят с това тълкувание, нито дали тази идея вече е била публикувана, но тя представлява една интересна хипотеза, която издържа първоначален критичен анализ в света на ненапушените.

Спомням си нощта, в която изведнъж осъзнах какво означава да бъдеш луд, или нощите, в които съм имал чувства и възприятия от религиозен характер. Имах несъмненото усещане, че тези чувства и възприятия, които понякога записвах, не биха издържали на обичайния критичен анализ, който е част от работата ми на учен. Ако на сутринта се натъкна на послание от себе си от предходната вечер, в което се информирам, че около нас има свят, който ние едва долавяме, или че можем да постигнем единение с вселената, или дори че политиците са едни силно уплашени хора, може и да подходя към него с недоверие; но когато съм напушен, аз съм наясно с това си недоверие. И затова в един от записите си аз призовавам себе си да взема тези забележки сериозно. Казвам си: "Слушай ме внимателно, ти утрешен кучи сине! Тези работи са истински!" Опитвам се да покажа, че умът ми работи ясно; припомням си името на познат от университета, за когото не съм се сещал от тридесет години; описвам цвета, типографията и формата на книга в друга стая и тези спомени издържат на критичен анализ на сутринта. Убеден съм, че съществуват истински и валидни нива на възприятие, достижими с канабиса (а вероятно и с други наркотици), които, поради дефектите на нашето общество и на образователната ни система, остават недостъпни за нас без такива наркотици. Тази забележка се отнася не само до самоосъзнаването и до интелектуалните стремежи, но и до възприятия за реални хора - една много по-силна чувствителност към лицеви изражения, интонации и избор на думи, която понякога създава такава хармония между двама души, че те все едно си четат мислите.

Канабисът дава възможност на немузикантите да се докоснат до това да бъдеш музикант, на нехудожниците да познаят радостите на изкуството. Ала аз не съм нито художник, нито музикант. А какво да кажа за научната си работа? Макар да изпитвам едно странно нежелание да мисля за професионалните си занимания, когато съм напушен - привлекателните интелектуални приключения сякаш винаги са във всяка друга област - когато съм напушен, аз съм полагал съзнателни усилия да размишлявам над няколко особено трудни актуални проблема в собствената си област. Получава се, поне донякъде. Откривам, че мога например да приложа някои приложими експериментални факти, които изглеждат взаимоизключващи се. Дотук добре. Поне успявам да си припомня. След това, докато се опитвам да съгласувам тези коренно различни факти, аз успявам да достигна до една доста странна възможност, такава, за която съм сигурен, че никога не бих се сетил, когато не съм напушен. Написах статия, в която споменавам тази идея мимоходом. Мисля, че е слабо вероятно тя да се окаже вярна, но има последствия, които могат да бъдат проверени по експериментален път, което е и критерият за приемливост на една теория.

Вече споменах, че под въздействието на канабис една част от съзнанието ви остава безпристрастен наблюдател, който може да ви приземи, ако това стане необходимо. В няколко редки случая ми се е налагало да шофирам в натоварено движение, когато съм бил напушен. Справях се с това без никакви затруднения, макар да ми минаваха мисли за великолепния черешовочервен цвят на светофара. Установявам, че след като съм шофирал, ме пуска напълно. И от вътрешната страна на клепачите ми няма проблясъци. Ако сте напушени и вашето дете ви повика, можете да реагирате не по-зле, отколкото когато не сте. Не препоръчвам шофирането, когато сте напушени, но мога да кажа, от собствен опит, че със сигурност ще можете да се справите. Моето напушване винаги е свързано със склонност към размишления, то е интелектуално вълнуващо, социализиращо, а не като повечето напивания - и никога няма махмурлук. През годините откривам, че за да произведат същия ефект, са ми достатъчни малко по-малки количества канабис, а в едно кино наскоро установих, че мога да се напуша просто като вдишвам дима от канабис, който изпълваше залата.

Канабисът има един много хубав ефект на натрупване. Всяка дръпка е една много малка доза; закъснението между вдишването и усещането на ефекта е много малко; и след като напушването се случи, липсва желание за още. Мисля, че коефициентът R между времето, което е необходимо да се почувства ефектът от поетата доза, и времето, което е необходимо, за да се поеме прекомерна доза, е важна величина. За LSD (който никога не съм вземал) коефициентът R е много голям, а за канабиса е сравнително малък. Ниските стойности на R трябва да бъдат един от показателите за безопасност на психеделичните наркотици. Когато канабисът бъде легализиран, аз се надявам да видя този коефициент като един от параметрите, отпечатани на опаковката. Надявам се, че този момент не е твърде далечен; незаконността на канабиса е възмутителна, тя е пречка пред пълното оползотворяване на един наркотик, който помага за постигането на спокойствие и прозрение, чувствителност и разбирателство между хората, от които имаме такава отчаяна нужда в този все по-луд и по-опасен свят.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Есето е написано през 1969 и публикувано под псевдонима Mr. X в Marihuana Reconsidered на д-р Лестър Грийнспуун (Dr. Lester Grinspoon), издадено през 1971 г. от Harvard University Press. Самоличността на Карл Сейгън е разкрита през 1999 г., три години след смъртта му (бел.прев., С.Д.С.). [обратно]

 

 

© Карл Сейгън
© Стефан Д. Стефанов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.04.2017, № 4 (209)

Преводът е направен по: Marijuana-Uses.com <http://marijuana-uses.com/mr-x>.