КНИГА НА ОСИЯ

web

оставам при теб през нощта за да подредя звездите само светлината съществува без никаква причина знам че ако създам от хаоса вселена ще съм винаги излишна няма друга самота освен онази която ни поглъща гледам те как спиш по хълбок с ръка между световете и стръкче детелина и съм почти щастлива (почти е мярата на битието) че мога да бъда част от нещо непознато (непознатото е път към Бога) като огледало в което виждам всичко дори обратната страна на времето превърнато в пустиня накъдето и да се обърна отказвам да се случа освен на мигове които траят вечно състояние известно като падане на звездите каквото и да кажа е излишно защото е записано в пророчествата на Осия той добре грешната жена познава но не я обича дори светците понякога предават Господ

© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.09.2017, № 9 (214)