Веска Гювийска - Махалата в четвъртък

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАХАЛАТА В ЧЕТВЪРТЪК

web

Умря съседът, когато бях на пет и казаха, че е заминал. Не се завърнаха оттам и бабите с ръкави бели. Под тях криеха ошава и петмеза, и шарената сол, все още мога да я близна от дланта си. Вървях с нашето куче до завоя. То махна с опашка, после се стопи в мъглата на глухарче. Какво ли има там, се питах, щом не е време и не е път. Времето и пътят са реални. Щом не е есен или друг сезон - сезоните могат да се преброят на пръсти. Щом не е свят и не е бог. За да бъдеш свят, ти трябва един-единствен атом, за да бъдеш Бог, не трябва нищо. Когато махалата се пресели на небето и къщите обърнаха комин, в четвъртък слизаше Сесар Вальехо и казваше: Умряха всички, остана само Господ.