Веска Гювийска

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИТАКА

web

В далечината има сняг, той е винаги безупречен, искам да съм цвете, което стъпва върху земята босо. Когато гледам слънцето в очите, знам, че сме отговорни единствено за светлината, и мракът е поносим донякъде, защото е част от нея. Прибирам вещите сега, защото всяка вещ е разпиляване на време, и стъпките, които извървяват себе си обратно, но до теб не стигат, защото ти си твърде близо. Прибирам спомена за жмичка - Господ обича да се крие, без да го намират, прибирам и прането, за да мога тази вечер да отплавам към Итака - хоризонт и мачта. Прибирам разни джунджурии, напълно непотребни (като небитието), които ме правят още жива, като например скъсаното копче на сърцето.