Веска Гювийска - Прозорецът, на който не кацаха гълъби

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОЗОРЕЦЪТ, НА КОЙТО НЕ КАЦАХА ГЪЛЪБИ

web

Мъртвите затваряха в банята, под душа с повреденото кранче. Влизах да изпушим по цигара. Не знам защо предпочитаха "Victory". На тоя прозорец в болницата никога не кацаха гълъби. Не сещах страх, само нощният хлад ме пронизваше до кости. Понякога си говорехме. Мъртвите обичат да слушат, ако им говориш за живота и страха от мъртвите. Да ги питам бях ли жива, беше безсмислено, след като не помнех бях ли се раждала. Знаех само, че един ден ще ме затворят с другите гълъби и няма да има прозорец, на който да кацна. После се събличах. Тялото ми смъдеше от угасените в него фасове на цигари "Victory". И пусках душа.