Веска Гювийска - Дъждобранът

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪЖДОБРАНЪТ

web

Когато някой те повика в тълпата, а ти не знаеш кой е. Стоиш насред себе си, разпръснат на хиляди глухарчета. Броиш планетите, на които сте се срещали, поляните от лайкучка с ръкопис от щъркели в неделя, игрите на децата, в които времето отсъства. Дали не сте се срещали в романите на Маркес, там е винаги надвечер. След сто години самота се сещаш, че веднъж, когато започна любовта, дойде холерата и нямаше какво да правиш с чая и бисквитата, потънала като Атланта. И нямаше какво да кажеш на седналия мъж отсреща. Така ти беше тясно, като раница, пълна с провизи. Къде е дъждобранът, казваш, отново ще вали, когато някой те повика в тълпата, а ти не знаеш кой си.