УБИХ ГИ

web

Усетих полъха на златни класове
и впих се в гривата на есента.
Тогава конят на разсъдъка ми подивя,
подкова блесна в чистото небе.
Усетих полъха на златни класове.

И заваля. В съня ми заваля
от раната в лицето на небето.
Богатството се срина на полето
и там, в калта, жребецът ми се спря.
И заваля, в съня ми заваля.

В копитата му мъртви светове.
На яве и на сън галопът все в мълчание,
а в бесната му ноздра гаснещо дихание.
Пред него дъх на зимни ветрове -
в копитата му мъртви светове.

И тежко лудото животно изпръхтя.
Окото му като че се помоли и изстина,
и падна хълбокът му в лепкавата глина.
Не издържаха счупените колена
и тежко лудото животно изпръхтя.

Убих ги тези златни класове,
убих ги всичките през есента.
Когато дивият ми кон умря
кървеше скреж от тъмното небе.
Убих ги тези златни класове.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Васил Славов. Американа. София: Труд, 2010.