Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЪЖЕ

web

I am Defeated all the time:
yet to Victory I was born.

Ralph W. Emerson

Какво бесувам още по листа,
каква ли лудост трябва да гася

и пред кого да се доказвам
и хилавите си куплети да показвам -

да крия с думи слабостта си,
когато мисълта ми се навъси

и да муча за летаргично време,
докато силата изпуска здравото си стреме.

Живях достатъчно и тук, и там
и зная - всеки има своя тъмен храм,

където демоните никога не спят
и на съмненията бестиите кръжат.

Но също знам, че има светлина,
дълбока радост в дребните неща

и светостта на лудо лумнали полета
и верността пред кръста и завета.

Захвърлям кречеталото и спирам да дрънча
защото в пости влиза мисълта

и трябват сила, лудост, студ
ако очакваш слогът ти да бъде чут.

И време е преди духът да се сведе
да дам дължимото на силните мъже,

защото блъска грохотът от страшните редици
на мълчаливи сенки мъченици,

последвали зова на трънния си път
без от земята своя да се отрекат.

Блестящо войнство, дето времето запрати
на Вечността из крепните палати

и хвърли върху гробовете груба пръст
и вдигна скромен православен кръст.

Кръвта на тези хора в мойта кръв тече,
от мен се плиска в моето дете

и чувам от далекото предсмъртния им стон
под дивата тръба на Йерихон.

Днес, косата ми когато побелява,
си мисля всичко друго пепел е и плява

и време е на този свят поне веднъж
мъжът да каже истината като мъж.

Поклон на тези преди мен,
които следваха Закона ни свещен

и кръстиха с кръвта си колебливото ми племе
и му помогнаха да се запази и да се възземе.

А някога, когато тръгна към земята,
ще спра до корените силни на тревата,

ще си изтърся дрешката, най-тъмното ще ме пребори,
капакът горе светлината ще затвори

и това ще кажа само в мрака гъст
ако в устата още нямам пръст:

Не стигна земният ми път да бъда като тях.
Опитах се, бях слаб и не успях.

 

 

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Васил Славов. Американа. София: Труд, 2010.