ХИЕНАТА

web

Малко накриво влезе в дома си.
        Олюля се,
                        залитна встрани.
До хиената, дето се давеше, седна.
        Не я и погледна дори.

А тя, кучката жилава, довършваше блюдото.
        Хръкна
                        и клекна в нозете му.
За милувка любовна подложи гърбина,
        покрита с грапава четина.

И днес дълбоко се бяха впивали зъбите,
        като риба
                        бе скачал гръклянът.
Сега, преди изгрева, тя проточи език
        и лизна на дошлия коляното.

Но той не посегна, извърнат към тъмното,
        не можеше да я гледа
                        петнистата -
провесила задница, с жълто в окото,
        с корем като виме увиснал.

Още му вършеше работа, чистеше мършата,
        тук-там
                        и на живо налиташе.
Тогава той сваляше бързо колана,
        с токата в главата я шибаше.

Така си живееха сред добитък и тръни
        Джим Биймът,
                        той и хиената,
в ъгъла, дето саваната пушеше,
        където гореше вселената.

Намерил я беше - кутре полуживо
        в стърнищата,
                        с кърлежи впити,
погледнал бе пушката, бе плюнал с досада
        и хвърлил животното в джипа.

Бързо набъбна тя, лакомо гълташе.
        Грозна и предана
                        на прага го чакаше.
А той все по-бързо Джим Бийма довършваше
        и по-тежко краката си влачеше.

Така падаха дните, посечени бързо
        от тежкия
                        мъжки запой...
Само понякога, отвъд планините
        долиташе призрачен вой.

И сега, преди изгрев, плисна канонът
        на десетки
                        диви гърла,
синьото було на маранята разкъсал,
        господар на деня и нощта.

Хиената трепна, в грозното тяло
        нещо се сви
                        и избухна,
сля се с високото, тягостно виене. . .
        И животното страшно препусна.

Губеше сили, устремена към края си.
        Хъркаща,
                        превила гърба,
тя премина полето от жега напукано
        и нагази в часа на лова.

И нокът след нокът, с корема увиснал,
        под ниски до падане
                        саванни звезди
хиената бягаше с жълто в окото
        към острите зъби на свойте сестри.

© Васил Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Васил Славов. Американа. София: Труд, 2010.