СЪБЛИЧАМ СЕ НА ТЪМНО

web

Дълбока стая. Тъмна тишина.
Наполовин е дръпнато пердето
на лунни или лампени петна.
Единствено мушкатото ме гледа.

Жадуваният, моят час!
Оставам по рождената си кожа.
Пространството докосвам с мисълта,
че допирът прилича на убождане.

На гардероба гладкият екран
попива форми, очертания.
Представям си почти като на длан
как баба ми била е пожелана.

Полазва по гърба ми таен страх,
като в морето - тъмно и дълбоко -
и някакъв далечен вкус на грях
опарва сетивата ми до болка.

Вкуса удавям в бялото легло,
където е заспало късче детство.
С мушкатото си казвам лека нощ,
и моля се сънят ми да е честен.

1989

© Татяна Филева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2011, № 3 (136)

Други публикации:
Татяна Филева. Излаз на море. София, 1994.