ЧЕТИРИСТИШИЯ

web

*

Да пишеш стихове по план, във точен час
е все едно да любиш за забава
или по задължение, без капка страст...
Не си поет и мъж не си тогава!

*

Телесното отслабва. Извисява се духът.
Нима така се става праведник? Кажи ми,
невидим Господи, кога е твоят Съд -
за да изчистя грешното си име?

*

Със бръсненето - мъжки занаят -
аз нощната си маска лесно смъквам.
А дневната, с която съм познат,
сънят ми сваля, щом като се мръкне.

*

"Да съм добър" - е мисъл, често срещана в живота.
Дори убиец с нея може да заспива.
Но съмва. Почва неговият ден работен -
запасва ножа и... готов е да убива.

*

Застърга пак с бургия съседът ми - нахалника.
Не съм си го избирал. Въпрос е на късмет.
Да имах стих, подобен на тежък рок с „Металика" -
той би разбрал какво е да си съсед с поет!

*

От моя млад живот те идват в здрача -
познати имена, като решени в ребуси.
И много лесно мога да заплача
за мъртвите... А всъщност май за себе си.

*

Имам нужда от помощ. Не със бърза линейка,
не за няколко часа, не за няколко дни...
Пак сънувах си снимката върху кратка жалейка.
Обикни ме отново! Помогни, помогни!

*

Писатели... Аз цял живот мечтах
да бъда войн в тяхната кохорта.
Но моето оръжие е вече прах,
аз - паднал в битка, непознат за хората.

*

Лимоново дръвче в саксия
с години плод тъй и не роди.
От пленник - преданост? Спести я,
за да не се разочароваш ти.

© Таньо Клисуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.09.2011, № 9 (142)