СПОМЕНИ

web

Дърветата се кършат в зимен стриптийз -
единствената публика - тревите,
се възбужда чак напролет,
когато вече няма смисъл -
мадамите череша, вишна, ябълка
издуват пъпките и стават леко странни -
похапват много, имат настроения
и така докато паднат плодовете им.

През лятото изсъхналите туфи
са сякаш старци с мръсно подсъзнание.
Дърветата и те са вече стари дами -
не се опрашват, ами само
седят с листата си и съхнат.
Баби и дядовци, очакващи смъртта -
това е всяко лято.

Но наесен, когато вече знам, че идва зима,
един последен танц захващат всички
и тревите пак се ококорват.
Последен танц.. Зовем смъртта
и хвърляме последните одежди -
листа, които гният още в корена.

И голите дървета срещат зимата,
тревите са затрупани под дрехи, кал и спомени.
Мечтаните жени са голи там -
набръчкани, студени, сякаш мъртви,
но там.
Tревичките унасят се под киша, лед и сняг,
сънуват. Сънуват пролетни красавици,
цветчета, плодове и пойни птици.

Така е.
Ще дойде пролет.

© Стефан Прохоров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2011, № 1 (134)