Радостина А. Ангелова

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДАВИД

Радостина А. Ангелова

web

Майсторът, който от дни прави гипсовите тавани у дома им, днес има помощник: изваяно като Давид създание, което, макар и облечено, загатва за силата на тялото под гащеризона. Дочка, с приятелски ник Дея, отдавна не се е чувствала между земята и небето, а днес й се иска да полети. Вари кафета, пуска миялна, зарежда пералня, спретва едни банички (от замразените, все пак не стига дотам да точи кори, а и Мичето снощи й сложи нов лак). Изстудява дори биричка за обяд. Майсторът е изненадан от внезапното гостоприемство, но няма лошо и без това синът му е все гладен, нека има и друго освен сандвича от вкъщи.

Давид се усмихва срамежливо, щом жената му поднесе чинийка или чашка, и бърза да се наведе над бъркалката в кофата. Ръцете му стискат бормашината толкова здраво, че Дея усеща ситни капчици пот над горната си устна. За беля трябва точно в два да иде до банката... Зарязва всичко и хуква нататък, като не пропуска на излизане да похвали помощника: Ау, колко си сръчен! И уж случайно пипа ръката му над лакътя, колкото да й причернее пред очите. Докато пътува с тролея до банката, си представя как тази ръка къса дантелените й прашки, как я мята на кожата пред огъня и как...

В банката успява всичко да свърши бързо и се връща у дома. Мъжът й (с шапка от вестник на главата) тъкмо отваря една торба гипс и я посреща доволен:

- Я, Дочке, аз мислех, че ще се забавиш, та помолих майсторчето да простре прането, да не съхне в пералнята, че много се мачка...

- Какво? Кой?

- Момчето бе, момчето, че той е най-чист от трима ни, пък и да види един ден като се ожени как ще е...

- Не ме занасяй, мило - в гласа на Дочка пърхат пеперуди. - Ей сегинка ще простра...

- Не бързай, жено - ей го прането на балкона. Но едно кафенце ако ни направиш, таман ще ни дойде, стига съм шетал аз...

И като вижда Дочка прането на простора, и като се сеща за онези розови бикини до кръста, които носи всеки ден (че й притискат корема и не личи толкова), присяда на най-изцапания с гипс стол и хич не забелязва намигването на мъжа си и дружния смях на гипсаджиите.