СЛЪНЦЕ КОЕТО ОБРЪЩА

web

Теб приветствам слънце слязло в пушек и мъгла
слънце което обръща:
дошло си с есента
с листата креснали
да ми дадеш утеха
че вече не броя
какви виелици са ме понесли,
и колко бездни ме люлеят
          но не се страхувам - ти си мое лично
          слънце което обръща
слънце в края на улицата:
сводът ти - бетон а долу - облаците
и много е погребано отгоре
но ми даваш път да се катеря
даваш ми заслон да мине времето
          и не се страхувам - ти си мое лично
          слънце което обръща
откакто си дошло
нещата така се нареждат:
телата са виновни за куршумите
куршумите - за изстрела
ангелите - забучени на колове
а любовта е най-баналната гротеска
но аз не се страхувам:

защото всичко си е на точното място
повтарям всичко
си е намерило наказанието
притихнало е и чака ново завъртане.

© Никола Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.01.2011, № 1 (134)