 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
„До изоставената къща
пее щурче.
Вечерно слънце."Шики
Къща изоставена - душата ми.
Последният стопанин си отиде.
И викам, викам...
Пустото отвръща ми:
„Последният стопанин си отиде."
Глухарчета пред прага са пораснали.
Глухо тупват вишни във тревата.
Едно щурче нарочно ли, по грешка ли
запяло е и пее пред вратата.
Вечерно слънце - още във очакване
под навеса минута-две се спира.
И кой ще му подвикне там отнякъде:
„Последният стопанин си отиде."
© Кремена Ячева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2012, № 1 (146)