ПИШЕЩ ПРИЗРАК

web

една нощ в болницата
много исках да напиша
за отворената паст
но адски ми се спеше
да напиша че познавам добрия живот
доброто вино и добрата поезия
и за любовта на онзи мъж
за онова нещо закачено на миглите ми -
тъгата

да стана от леглото
да взема лист и химикалка
накланях се към луната
чудех се какво ще е отвъд
виждах моята сянка
спомнях си пеене-ридание-въже-Цветаева.

и понеже се готвех за величието
трябваше само да стана и да пиша
познавах добре хората
познавах страданието
но адски ми си спеше

(господи, пак ли това честолюбие
тази суета!)

трябваше да го направя
толкова много хора
преживяват пропадане
закачени случайно за пояса,
а животът им се дави -
те карат автомобили като луди и катастрофират
деца с велосипеди падат под някой автомобил
на другото легло спят болни от рак
и трябваше да го напиша, но адски ми се спеше.

прозорците отсреща даваха признак на живот
все още имаше добри книги пълни с много знание
велика музика която ме опияняваше
хора които се усмихват и се целуват.

ще напиша тази поема, си мислех,
чувствах се глупаво безполезна
понякога побъркана от страх
стисках в длани пух от ранени птици
и сълзи от ранени дървета
не знаех защо съм сънена
когато хора умираха в сезона на вишните.

(не бъди така суетна,
нека друг да го напише,
мъдростта е в мълчанието
когато се отваря онази паст
накъдето всички са поели.)

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.06.2014, № 6 (175)