МУЗА

web

Илеана е болна.
нося отровен елексир в корсета си
и впръсквам в ноздрите,
в устата, в очите й
и тя вдъхва аромата
проглежда
изригва думи
като вулкан
обърнат навътре.
като Офелия е болна.
бинтовам болната й глава
мислите й са отвързани тигри,
прескачат огнени обръчи,
а тя лежи с помътен поглед
и плете венци от думи
и ги пуска по водата.
аз ли съм виновна?
виновна, че тя е толкова, толкова болна
и предпочита самотата на такситата
пред галантни изпращачи?
аз ли я вкарах в тази клетка с бяла тишина
и струнни квартети от Бах?
аз ли изкривих светлината и звуците?
аз ли й пуснах аларма в ушите?
аз ли забих хиляда игли в мозъка й?
аз ли съм причина
за нейните подпухнали очи и бледа кожа,
за подутия й от мълчания език
и за лудостта на белите й нощи,
за честите кървави болнични опуси,
за кошмарите на обесената, обсебената
от неизлечими мечтания?
кажи, аз ли съм виновна,
че стои до перваза на терасата?
аз ли й нашепвам да скочи,
аз ли я карам да мисли за самоубийство?
прости ми, ако е така,
прости!
готова съм да понеса вината.
говоря й с нежността на Девата след полунощ
опивам я със страст в 3 часа,
давам й всичко,
тя ме всмуква като пчела нектар
и произвежда мед и жило.

дай ми подробен анализ
за душевното си състояние,
за действията си,
разшифровай поведението си,
вземи ме, приюти ме в сърцето си, Илеана,
и пишипишипиши...
пиши ми от Отвъд!

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2012, № 1 (146)