ДЖОБОВЕТЕ МИ ПЪЛНИ С МОЦАРТОВИ НОТИ

web

имаше мъж, който сядаше на трапезата
в един фантастичен
позабравен живот
с игриви въртопи,
мътна вода,
полупрозрачна,
винаги в движение.

стаята още пази щастието,
клавишите слушаха Моцарт,
дъхът на изпържени картофи,
по устните ми - червило,
по кожата ми - гримове,
по гърдите ми - дантели.

звездите плуваха като риби
- люспести,
сенките им заключвах
в хербарий.

аз се изплъзвах от кожата,
от обичайното с чайниците и тенджерите,
от умората с червилото, гримовете,
от законите на привличането:
"ти не си отговорът", казвах
и полягах върху книгата.

така несъвместими бяхме:
джобовете ми пълни с Моцартови ноти,
а той очакваше
да му подхвърля ябълката.

счупих веригата
и бях щастлива -
прозрачен лед,
освободиха ме от кожата,
от ръцете,
от устните,
свободна от щастието -

болката
в природата
продължава.

© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.03.2016, № 3 (196)

Други публикации:
Илеана Стоянова. Дъждовден. София: Изд. ателие Аб, 2015.