АЗАЗЕЛ

web

...с крилете на прозорците ефирни
в съня на първите огледала... в дихание
ме водят ветровете... и прокажени
от мокри пещери извън движението
разкапват се злоради мощни сенки
над белите врати на тъмен град...
след бдения ги виждам полуживи,
обречени единствено на мен... безвремие
от скръб и светлина - телата им
по-плътни ме изпълват от нощта
на бистрото докосване до хребета
на нефилимите... в омайна планина...
през ехото пропадам и изчезвам и не зная
съня на първите огледала... в дихание
къде ме водят пеперудите... безкрайната
тъга... сълзите ти... не мога да забравя...
събуждам се и чувствам как във стаята
нахлува през разрухата дъжда...
как в танците на звездните пространства
се носи глас със стъклени пера
и нещо ужасяващо ме плаши
с безмерна сила и ми влива страст
с човешка памет... с писък на носталгия...
сълзите ти да мога да спася...

© Динко Динков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.07.2010, № 7 (128)

Други публикации:
Динко Динков. Морска колония. Бургас, 2010.