БЕЗУТЕШНА ПЕСЕН ЗА МЕН САМИЯ

web

Мой черен дроб
и мои бели дробове,
ръце с жестоки дълги пръсти -
не ме оставяйте.
Не ме оставяй,
гръден кош,
ребра печални, съвършени,
стомах на младо насекомо.
Глава на вълк,
костици, сухожилия,
съсухрен череп, колена и лакти -
обръщам се към вас:
аз искам да живея като луд.
Аз искам да живея като дъжд
с последната намокрена цигара.
Смилете се,
жени като бутилки,
мъже с походки на биячи по призвание.
Горещи и внезапни алкохоли,
безумни булеварди на смъртта -
аз тръгвам.

© Златозар Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Златозар Петров. На свечеряване мъжът излиза да се поразходи. София, 2010.