ГЛЕДКИ ОТ ЗАВОЯ НА АВГУСТ

Тодор Шунанов

web

Интересна книга в края на 2008 г. ни представи Иван Груев, както сам я определя - "с нови форми и стара поезия".

Първата част - "Есенции" (самото им определение говори) - са антологично подбрани фрагменти от стихотворения на поета, които в максимална степен съдържат духа и характера на поезията му - изящна образност, метафоричност, вълнуваща и действена човечност. Авторът е решил да ги представи като интересно хрумване, като необичайна поетична реализация, макар че те блестят и в стихотворенията му и нямат нужда от препоръки.

Изведени пред читателя в самостоятелната им простота и категоричност, "есенциите" са като ценни камъчета, които не се нуждаят от прибавяне или отнемане на нещо от поетичното им въздействие. Те съдържат "духа" на поета, в тях е отношението му към света и красотата.

Като показва бисерите от предишните си книги, авторът по нестандартен начин води читателя към тях и напомня за себе си по един впечатляващ поетичен маниер.

"Октавите" на Ив. Груев са сред зрелите плодове на поетичната му есен. От "завоя на август" гледките са може би по-малко от спомените и чувствата - поетът излиза от битийното, ежедневното и дори когато е в "днешния ден", винаги ще срещнем философски подтекст. И в миналите му книги ("Лична зона", "Разпадане на чудесата", "Причастие", "Вино от залези" и др.) тази нагласа го е отличавала, но "октавите" правят някак си "по-други" омъдрената наблюдателност над живота и магията на неповторимата повторяемост.

Светът е равновесие от радост и печал -
два полюса - един горещ, друг леден,
а между тях - животът ти.
Един, единствен. Цял.
И само твой. Но първи и последен.

Жизненият път и поетичният опит позволяват на Ив. Груев да навлезе в пределите на мъдростта и да се опита да разкрие някои от тайните на съществуването:

Животът е вълшебно огледало,
чиято тайна все остава скрита.

Колкото повече поетът се заглежда в заобикалящия го свят, толкова по-многопосочна е философската натовареност на октавите. А там някъде, между чудесата на света, е Любовта - началото на живота и необяснимата магия между двама души.

Има нещо символично в привързаността на Ив. Груев към щурците. За него те са най-висок еквивалент на безвъзмездна изява в изкуството. Виждали сме го неведнъж

в захлас застанал сред хора
на всички щурци в житата...
("Вино от залези")

Ето - отново безкористните певци, мънички, но предани на свая дълг:

Те просто пеят в нощната прохлада -
такива - незначителни и сиви -
и не за слава или за награда -
по простата причина, че са живи.

И читателят, който познава поезията на Ив. Груев, разбира, че без да се идентифицира с малките цикади, по простотата на своята изразност, по нравствено-етичните си позиции, по социалния си статус на провинциален поет, той е като тях - безкористен трубадур на красотата и хуманизма.

Лирическият субект на октавите е мъдър човек, който осъзнава преходността на този свят и диалектиката на живота, но това не подслажда горчивата истина:

И като старец, примирен и тих,
отпуснал уморените юмруци,
към своята поанта моят стих
с бастуна бавно куца, куца...

Ако Ив. Груев беше извадил "есенции" и от октавите, те може би щяха да са най-много, защото в тях поетичните поанти са във всеки куплет, но така пък можем да ги прочетем в цялата им завършеност.

Не крия предпочитанието си към тая органична човешка поезия и определено смятам, че октавите са сред най-хубавото, което Ив. Груев е написал досега, че са постижение не само за Града на поетите, но и в националното ни поетично пространство.

© Тодор Шунанов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2010, № 1 (122)