 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЗОРЯВАНЕ
Как ще пишеш, ако не си искрена,
каза поетът и отпи от чашата си.
Дъното й проблясва, а вечерта плава към
нескончаемото си повтаряне, отронват се
безкрайните метафори за нея като златни люспи.
Бих му казала за детството,
за непрочетените книги, празните дни,
за някогашното бленуване по него, печално кратко впрочем,
за хлебарката в квартирата и за страха от моята посредственост.
За брат ми, който остарява.
Вечерно зазоряване поляга на челото ми, но
все още тъмно е.
Отпивам от моята чаша и замълчавам.
© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.06.2016, № 6 (199)