ТЪГА НА ТРИ МОРЕТА

Красимира Зафирова

web

Книгата на Гриша Трифонов “Югоизточната порта” е удивителна книга с посвещения на градове, реки и хора, в която Стара Загора например е преди всичко Мая Дългъчева, а Ветрен - Димитър Гачев. Книга с многобройни посоки и една врата - Югоизточната - случайно или не - тракийската, онзи личен, най-личен вход към Европа, забулен в мистерии и тайни. Не мога да отмина хрумващата ми аналогия с дворците в Крит: Северната порта била предназначена за владетеля, аристокрацията и тържествените шествия, а Западната - за търговците, занаятчиите и селяните. Източната, отделена от глъчката на Западната и парадността на Северната порта, била онази, която водела към частните покои, отличаващи се с най-голямо архитектурно майсторство. Главната особеност на тази част от Кносоския дворец било голямото стълбище, водещо към мегарона, поразяващ с фреските си.

Влизащият през Северната порта не може да види кой знае какво - малко помпозност и строги рамки, пищни приеми, подписване на договори, относно търговските кръстосвания из моретата. И толкова. През Северната порта ако влезеш, ще си останеш чужденец и пак ще ти убягва идеята за Кносос. Биковете и цветята ще те замайват като ребуси, делфините ще са портрети бездиханни на изгубени и нечетливи състояния. Жените с тънки талии ще замъглят очите на мъжете и ще ги запращат някъде в хиперборейските пространства.

През Западната порта ако влезеш, ще оглушееш от звънтеж на хлопатари и ще се напълниш чак до гърлото с мечти за вино. Оттам ще се процежда само залезът и Крит ще ти е роден, каменист и стръмен бряг с далечни светлини от друг живот.

Виж, през Югоизточната порта ако влезеш, ще си оня, който се завръща и вижда:

Няма самота,
която да ми е по мярка.

През Югоизточната порта влизаш във всички възможни планове - емоционални, времеви, парадигматични. Там не си ограничен нито от протокол, нито от социални обязаности. И макар да са вече други “ония карнобати”, все пак оттам минава “пътят за Морето”.

Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса…

Градовете, където не сме.

Където оставаме.

И приседнали върху прага на Югоизточната порта, отглеждаме нежност в шепите, в шепота, в шеметните си сънища; нежност към хора, реки и градове.

Със тази книга, след тази книга светът е по-близо до себе си.

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.11.2010, № 11 (132)