Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МНОГОГОЛЯМ

Христо Карастоянов-внук

web

Имало едно момченце Многоголям (което не било голямо). Веднъж по новините казали, че към града идва чудовището Чо. Всички давали двойно пари за СОТ и заключалки, които могат да се заключват по 116 пъти (заключвали за 58 секунди вратата от страх), врати от двойно закалена стомана и платина и всякакви такива неща.

Многоголям се страхувал от Чо точно толкова, колкото се страхувал да не би, докато си яде, приборите му да се съживят и да го погълнат, така че излизал навън спокойно. Междувременно забелязал да излиза дим от една шахта. След няколко секунди почнал да се оформя човек.

КАКВО?!

Пред него застанал Джон, и то не кой да е Джон, а Джон Ленън от ,,Бийтълс”.

- Ъъъ, г-н Ленън... Не ви ли бяха застреляли вас... При това май на 8 декември 1980!

- Ех, че си глупи! Аз тогава се изгаврих! Аз съм джин, а не някакъв си човек! И съм 99,9% сигурен, че няма джин, който да умре от куршум. Ако не и 100%. Не съм се учил да свиря на никакъв инструмент. Просто щракнах с пръсти и свирих с ония Пол, Ринго и Джордж десет години. Сега слушай, но запомни, че ще ти кажа само едно нещо! Тръгни на Северозапад, за да издириш чудовището Чо!

Джон Ленън, т.е. джинът се изпарил.

Нещо паднало на главата на Многоголям, но било леко. Било пощенски плик без адреси, без нищо. Но Многоголям бил любопитен и разкъсал плика. Ето какво пишело:

Дрг Мнгглм,

Ндвм с д дйдт в срк т дв чс пр мн. Блгдр прдвртлн!

Г-н C-200

До текста, дребно и небрежно, било написано: дбвй глсн

Много време мислил Многоголям, и изведнъж се сетил! Какво пише често в началото на писмата? Мозъкът му почнал да функционира. Драги едисикойси. А той как се казвал? Многоголям. Той забелязал написаното „дбвй глсн”. Е, какво ще е това чудо, ако не „добавяй гласни”, за бога! Забелязал още едно листче, където пишело: а я а е а и а е ъ о о а о е е о о а а а и е а о а.

- Значи сигурно тези букви... Ама те са само гласни! - разсъждавал той. - Аха! Ето на! „Подреди гласните”. А това са гласните, които трябва да се подредят.

Вече бил решил „Драги Многоголям”.

- След това: ндвм - продължил той. - Първата е „а”. Получава се „на”, после „я” след „д” и става „надя”. Има „в” и „м”. Между тях застава „а” и става „надявам”. След това има едно „с”, на което прибавяме „е” и става „се”, което прави „надявам се, а на „д” слагаме „а” и става „да”, т.е „надявам се да”. На „дйдт” му слагаме „о” след „д”, и „е” след второто „д”, а след „т” добавяме още едно „е”, което прави „дойдете”. Копи-пействаме (не можело да се отрече, че Многоголям ползвал компютърни думи. Винаги имал актуален компютър, защото това го вълнувало. Освен това вече можел да програмира с HTML, пък и се изкушавал да обогатява с някоя и друга простотия статиите от Уикипедия) „дойдете” и става „Драги Многоголям, надявам се да дойдете”. „В” ми изглежда готово... да, готово е. А на „срк” какво ли ще добавим... я да видим... аха, ясно, след „р” слагаме „о” и става „срок”, т.е „надявам се да дойдете в срок”. „Т” е ясно, преди него има „о”, става „от”, „надявам се да дойдете в срок от”. Следващите две думи ще ги отгатна, май пише „два” и „часа”. Получава се „надявам се да дойдете в срок от два часа”, а на „пр” му слагаме „и” и става „при”. На „мн” му прибавяме „е” по средата и става „мен”. „Драги Многоголям, Надявам се да дойдете в срок от два часа при мен. .................... .............”.

Оставало само загадъчното последно изречение. Изведнъж чул някой на улицата да говори. Било баба с внуче. Бабата говорела на внучето:

- Моля те да хвърлиш боклука. Благодаря предварително!

- „Едва ли има по-голям късметлия от мен” - казал си Многоголям. - Последното изречение е „Благодаря предварително.”! Какво друго ще да е!

Суперщастието обаче се изпарило, след като се сетил, че не знае къде е „при мен”. Но ето че късметът за незнам-си-кой-си път се усмихнал на Многоголям. Той видял на една полупрогорена пластмасова кофа за боклук надпис: „Той е на 200-210 м на северозапад. Има надпис „000”.

Многоголям тръгнал първо към тотото, защото решил, че има голям късмет, а и тъкмо тогава имало огромен джакпот от 8 435 000 евро. Попълнил фиша и го дал. Тъкмо се наканил да пресича, когато спрял. Обърнал се и видял плаката. Пишело „8 435 000”. А в 8 435 000 имало „000”. Единственият човек наоколо била жената от тотото. Многоголям само се доближил до плаката и директно се сменило мястото.

От вратите на сграда с надпис „Фабрика за лепило”, което може би лесно обяснявало защо господинът носел името C-200, излязъл старик, висок 2,20-2,30 м. Задавали се още няколко деца. Когато всички дошли, човекът казал:

- Добър ден. Знам как се казвате. Многоголям, Малвина, Горден, Мара, Йоси, Микела. Аз съм господин C-200. Може да ми викате Скайп. Моля, кажете си рождените дни и трите имена.

- Горден Милър МакКолъри, 16 август.

- Малвина Драгинска Стейзебланк, 17 февруари.

- Йоси Хайдер Бенаюн, 29 април.

- Многоголям Александров Демикелис,17 февруари.

- Мара Драгаева Савински, 1 юли.

- Микела Асамоа Жан-Пиер, 7 октомври.

- Добре, елате! - рекъл той и ги въвел във фабриката за лепило.

Вътре било великолепно.

- Ето тук сме.

Той запали огън в една камина, но не запали втората. Наля вода в огромен бокал, но не наля във втория. Натрупа камъни в един чувал и остави един празен. Наду няколко балона и остави няколко празни.

- Сега, нека ви обясня. Горден, ти си зодия лъв, която е огнена. Отиди при камината. Малвина, ти си водолей, което е въздушна зодия. При балоните. Йоси, ти си земната зодия телец. При камъните. Многоголям, ти си при Малвина. Мара и Микела, отидете при двата бокала. Целунете обектите по четири пъти. Сега си легнете там, където пише „вода”, „въздух”, „огън” и „земя” според зодията.

На сутринта всички се събудиха в къщите си с бележка от Скайп. Ето какво пишеше на тази на Многоголям:

„Драги Многоголям, ти помогна за спасяване от екологична катастрофа заедно с другите. Сега ще можеш да използваш въздух, без да вредиш на природата.

Скайп

П.П. Не съществува Чудовището Чо.”

 

20 години по късно

Многоголям и Малвина се женят, пък и ще си имат бебе. Горден го съкращават, но Малвина и Многоголям му намират пак квалифицирана работа с 8-те милиона евро.

Край

 

От автора
Използвани карти: Пътуване, Вълшебен дар, Чудна страна, Женитба, Невиждан звяр.

 

 

© Христо Карастоянов-внук
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2010, № 12 (133)