ТАНЦ

web

По-бяло от кокиче, по-розово от нар,
момичето ситнèше към своя господар.
В заоблените форми вилнееше животът
и палеха снагата инстинктите на котка.

Като река течеше копринената рокля
с охранени пъстърви в подмолите дълбоки.
От огнената бездна излиташе площадът
и кацаше полека върху тепета млади.

Аз трябваше да стигна пленителния остров,
преди да ме догони съдбата високосна.
До залива доплувах с букет от бели стихове
и в рая на гнездото като врабче притихнах.

Но конят ми, изправен на задните копита,
безумно се замята, зацвили и зарита.
Девойката го яхна и в танца на галопа
усети свободата на дива антилопа.

Събудихме се после край устие спокойно
с гора от водорасли и птици песнопойни.
Под дланите гальовни на мойта амазонка
разлисти се и цъфна маслинената клонка.

По-бледо от умиращ, по-яростно от звяр
проклинаше момчето съдбата господар.

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.08.2016, № 8 (201)

Други публикации:
Гален Ганев. Красива и мистична. Пловдив: УИ "Паисий Хилендарски", 2012.