* * *

web | Всички са си отишли

Във филма героите се опитваха да заспят,
самотни в леглата си, момичето - на друг континент,

отвред ултра урбанистична среда,
електронният циферблат на часовника
осветява в космически синьо тръбната мебел.

Темата със самотното заспиване е банален прийом
при пресъздаване на съвременната градска алиенация -
невероятно, но актрисата разпознах,

бях я познавал за около осем часа, преди доста години,
на един много як купон, продължил до сутринта,
когато някой пусна Бранденбурските концерти;

Разбрахме се да се видим, но... сега съм
с малкото си семейство - жена ми и котката Франи,
стоя пред прозореца, с часове мога да наблюдавам
двора през този ранен час - двор на кооперация,

легло за гниещи листа и найлони,
скрежът по тях ще се задържи чак до обяд,
когато слънцето всичките неща върху света позлатява,
и ме отпраща така надалеч, колкото обичта ми си пожелае,
ако мога да употребя тази дума, взета от диалога на екрана.

Винаги будува природата, и единствените същества,
които го осъзнаваме, сме ние - будуващите,
денем и нощем, по всичките места на света,
нашето естествено състояние;

тъжно ми е за персонажите от екрана,
за мимолетната ми приятелка, за която почти нищо не знам,

представям си я пред чаша ментов чай
на 23-ия етаж на някой небостъргач, надяваща се тревите, 
насъбрали слънчеви аромати от непознати земи, да я положат -

безтревожна, сред съненото корито на безродна река,
сказание от редуващи се образи без край...    

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016