* * *

web | Всички са си отишли

Трябва да е била някоя неделя. Заради следобедния сън,
в който баща ми е потънал на дивана в хола, покрил лицето си
с вестник, в който липсват кой знае какви новини.

Бих могъл и годината да си представя - 82-ра или 83-та,
бил е объркан как точно да продължи след месеците отпуск,
последвали лечението от стенокардия.

И тогава ще си намери място като учител,
спокойна работа с деца, три пъти в седмицата,
обучава ги на първите персонални компютри.

Не би могъл да предвиди, че му предстоят дълги години,
през които ще купи къщата на село и по цели лета ще ходи
в гората за гъби, после ще ги затваря в буркани.

Единствените вълнения ще бъдат малките суми,
които ще залага в събота на мачовете от Англия -
отбори като Куинс парк рейнджърс и Кръстъл палъс,

още от спирката пред кметството можеше да се чуе
гласът на коментатора, носещ се от радиото,
изнесено отвън на терасата, потънала сред асмата.

Някъде там плахо пристъпвах, никого да не събудя,
никого да не разочаровам - неусетно бях започнал
да се превръщам в онова компромисно същество,
което сега с големи усилия от хората укривам.

Няма да се повторят онези следобеди -
цялата държава сякаш в летаргия, нищо не ме безпокоеше,
далеч бяха изпитите за гимназията, никой не можеше да предвиди
любовта ми към плочите с класическа музика или
страстта ми към планината.

Чувам майка ми да ме вика на двора,
в долната махала показвам на децата златната топка,
обядът е сложен под крушата и само мен чака.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016