ТЕРАСА ИЗВЪН ВРЕМЕТО

web | Всички са си отишли

Дали само от някоколко часа съм тук, заспал на терасата,
от която във всички посоки би могъл града да прозреш -
историческо плато, защитено от планински вериги, основната
от която наричат Балкана, късен април, когато небето става

все по-дълбоко, все по-синьо, природата е заета със себе си
за сетен път да се обновява, временно е забравила хората и
крехките им постройки, толкова е бременна с цветове и топли
ухания, че визьорът й се премрежва, светлина заискрява,

завихря очите, потъваш в сънна забрава... Чета книга
с описание на всички професии, различните занимания,
харесва ми операторската камера в главата,
снимаща всичко, което очите улавят, дори собственото ти

тяло, разположено сред градските паркове, сред входовете
на жилищните комплекси, или сред тази тераса, решително се
извисила над времето. Ако е възможно тук ще се задържа,
тук постоянно ще идвам, купил от големия магазин бутилките

совиньон блан, срам ме е броя им да назова, любовна квартира
на обичащите да се оттеглят, да прочистят главата от шумовете
на всевъзможните машинни части и електронни сигнали, заради
диска с Менухин и историческия му страдивариус чуваш заедно

20-ти и 17-ти век наведнъж; ще продължа да сънувам, което си
спомням за годините тука, момичето, което завинаги замина
за Южна Африка, стройното й тяло - избуяла тайна от светове,
наричах я с думите от разказа на Айтматов, за себе си ще ги пазя.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016