С БЛАГОДАРНОСТ ДА СИ ПРИПОМНИМ

web | Всички са си отишли

Знаеш, че мястото, което в нея остави,
е не по-голямо от библиографска бележка под линия
в книга, забутана между рафтовете на прашна библиотека

на някое общинско читалище, което никой от години
не посещава; или като онези имена със ситен шрифт,
които забързано се изнизват по екрана в края на

прожекцията - имена на асистент осветителя или
гримьорката на статистите; зазидан прозорец,
години след като къщата е построена, тухлите

с различен цвят, ремонтираното останало неизмазано:
в малкото градче все още можеш такива къщи да видиш.
Напразно извикваш в паметта спрелия влак,

вече втори час на някаква гара изчаква аварията
да отстранят: в далечината светилини една по една
изникват в есенния сумрак, миризма в купето на

желязо и дим; помисли, че това са мътните фенери
на мизерните обитатели от онзи свят: красотата й
постоянно те тласкаше да се втурваш отвъд;

това е най-доброто, което можеш сега да направиш,
зазидан прозорец, укрил всичките гледки,
съхранил сутрините, обезболени от снега,

или протяжните летни следобеди, великата музика
разточително носеща се из слънчевата къща на лелята -
цялата принадлежаща на изнизващото се световно време.

© Благовест Петров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2016
Благовест Петров. Всички са си отишли. Варна: LiterNet, 2016