КОГАТО ГО ЗАБРАВЯМ

web

Сещам се за него,

когато чувам плисъка на вълните и крясъците на чайките
в синьото небе,
когато цъфтят през май червените макове
по хълмовете до крайбрежието,
където той беше със сламена шапка
и се смееше срещу слънцето, с цигара в уста,
когато вятърът разрошва косите ми,
докато се спъвам с дълга рокля,
по калдъръмените, тесни улици на Стария град,
когато пия мента в полунощ,
сама в тъмното, в летния театър,
където онази вечер ми каза,
че сме се познавали в мислите си от много отдавна,
че сме плували заедно в морето
преди да се родим,
и сме летели високо в облаците,
след като сме спрели да съществуваме
поотделно.

Сещам се за него

на рождения му ден,
който не знам кога е.
И на имения ден,
когато забравям името му.

Сещам се за него,

защото отдавна съм го забравила.
Още на гарата,
когато ме изпрати и каза
никога повече да не му казвам:
"Обичам те!"
Това било несериозно,
а между нас е много повече
за това е невъзможно!

Ще се саморазрушим,
а това е противоестествено.

Изпраща ми въздушна целувка от перона.
Оттогава не пътувам с влакове,
защото всеки път в купето,
когато земята тръгва в обратната посока
и всички се отдалечават, докато аз стоя,
се сещам, че не го обичам.
И обратното наистина е несериозно,
когато вярваш, че си влюбен.

Сещам се за него

всеки път, когато го забравям,
докато пяната на вълните се отдръпва към морето,
релсите вървят назад зад влака,
Старият град е пълен с хора,
а маковете цъфтят като полудели,
сякаш за последен път ще бъде пролет.

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2016, № 7 (200)

Стихотворението е отличено с Втора награда от Националния литературен конкурс "С море в сърцето", 2016, Царево.