Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЦВЕКЛО И МОРКОВИ

Бистра Величкова

web

Цвекло и моркови. Настъргани. По острия ръб на онази нощ. В най-крайния квартал на София, където крушките светят в бледо жълто, както когато имаш температура. Парното е спряно - студено е като при треска. Одеялата са родопски, в червени и зелени квадрати. Най-дългата стрелка на счупен часовник на стената, разцепва въздуха, отмерва края и заглъхва в тишината. После пак. Миг след миг в секунди. От чешмата капят равномерно капки, падат в мивката, в канала, надолу по тръбите, вливат се в подземното тяло на града. Където всички сме едно, когато сме на дъното. Старият хладилник "Мраз" бучи безразлично до стената. Той е седнал срещу мен. Майка му била танцьорка. Ядяла само цвекло и моркови, за да е слаба. Винаги с това я помни. Слага си допълнително оцет. Дъвче бързо. Усмихва се, когато казвам, че е вкусно. Цвекло и моркови. И приятелката му, която всяка вечер седи на този стол. Днес той пожела тя да бъде друга. И аз винаги съм друга, когато съм с друг. Баща му колекционира ферарита-играчки, иначе е продавач на борсата за зеленчуци. Мръсни чинии в мивката с червеникаво-оранжеви следи. Сестра му е в Америка, с добра заплата, къща, мъж, дете, кола. Чуват се по телефона. Хвали го, че се храни здравословно. Но все едно, тя никога няма да се върне. А той никога няма да замине. Никога няма да има пари, въпреки нощните смени, дежурствата. Не казва какво работи. Не можело. Не трябвало. Това тази вечер било подарък. Треперим под родопското одеяло. Целувки, настъргани като цвекло и моркови върху набоденото с вилица лице на вечерта. Мивката капе, навън вали, някой някъде ни сънува, той поръчва такси... Изпраща ме. Поглежда ме. Спомня си, че обича приятелката си. Благодари ми. Утре ще си спомня за мен, когато я прегръща. Кално е. Мокро е. Таксито е на аварийни. Не помня колко часа беше в онази нощ, нито дали след това някога е имало ден. Но помня дължината на всяка секунда, падаща в мивката, потичаща в подземните вени на града. Помня вкусa на цяла една нощ. Оттогава, винаги когато съм на ръба на мрака, стържа цвекло и моркови, с много оцет, до капеща мивка и бледа жълта светлина. И се моля хладилникът да не спира да бучи. А родопското одеяло да продължава да не топли. Защото само когато е студено, знаеш точно колко е часът. До секунда.

 

 

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2016, № 4 (197)