ЦЯЛОТО ЧЕРНО НА СВЕТА

web

На Борис В.,
за времето в което ни нямаше
на едно и също място

Видях го с мрачен поглед в ъгъла,
с брада и вехто яке,
изцапано с боя,
различен сред всички
добре облечени
дошли след работа
на четене -
петък вечер
е време за култура.
А той,
сякаш неканен,
попаднал по случайност,
усмихна се за пръв път,
когато прочетох:
"И друг път съм се губила
в живота
и всеки ден
откривам, че ме няма"
“И мен ме няма”,
прошепна ми в ухото,
докато хората се разотиваха.
“Може би ни няма
на едно и също място!”
Подари ми малка скица
в черно - силуети на хора,
изчезващи в мрака.
Погледна ме в очите,
с цялото черно на света,
и разбрах, че
и двамата ни няма.

© Бистра Величкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.01.2017, № 1 (206)