УЧИЛИЩЕТО - ЖЕЛАНА ТЕРИТОРИЯ

Биляна Николова

web

Много наблюдения на уроци показват, че почти всички учители в България използват традиционните методи, които се основават на ръководната роля на учителя. Това най-често има за резултат пасивността на учениците, а в най-добрия случай се постига запаметяване на фактите, бързи, гладки и смислени устни отговори и дисциплина. Въвеждането на новости в образователния процес ни кара да търсим начини за разчупване на традиционните и често скучни дори за нас, учителите, подходи. В противен случай провеждаме типичния урок, изпълнен с разочарования от неизпълнени очаквания и стресиращи ситуации.

Как да се справим?

Как да накараме немотивирания ученик (този, който според М. Шчетинин и Дебора Бел е дошъл на училище само защото тук е по-малко скучно от вкъщи) да участва пълноценно в час? На този въпрос няма отговор, който да служи във всеки конкретен случай. Особено трудно е при паралелки с професионална насоченост, съставени изцяло от момчета, често невъздържани и агресивни. Тогава учебният час се превръща в бойно поле, където авторитетът и честта воюват с незаинтересоваността и арогантността.

В тази ситуация възможен подход в работата е групирането на учениците в зависимост от типовете темперамент, индивидуалните им качества и личностните им характеристики. Така получаваме групи, в които преобладават ученици с различна интелигентност, умения и нагласи. Едва тогава съставяме "програмата" си за часа. Знаем, че темпераментът управлява поведението. Според типа поведение на ученика прилагаме специфични подходи, отговарящи до голяма степен на възприемането на учебния материал. Често срещаният в ПГООТ (а и във всяко друго училище) тип поведение е "Предизвиквам те да ме учиш!". Ето и основните характеристики на поведение:

Показатели: импулсивно; независимо; подвижно.

Но: обичащо разнообразието и приключенията; състезаващо се; изобретателно; отзивчиво; динамично.

Необичащо: рутината; установените порядки.

Как да се справим с тази бомба със закъснител?

Колкото и да се опитваме да моделираме поведението на такъв ученик, оказва се невъзможно то да бъде променено. Дали да привикнем с неговата предизвикателна природа, да се предадем ли?

Първата стъпка е да го приемем такъв, какъвто е.

Ето кои методи дават добър резултат в нашето училище.

- Възлагане на краткосрочни проекти: ученикът да състави въпросник с ключови думи от дял, урок, цикъл уроци (със или без помощта на учителя), подходящ за състезание или викторина.

- Да имитира или да изиграе сам или с помощта на съученици героя така, както си го представя.

- Да потърси (най-добре в интернет) или да нарисува илюстрации към дадено произведение.

- Да "допише" произведението, актуално за часа.

- Доброто поведение и свършената работа незабавно да бъдат възнаградени. (Понякога и една обикновена, но искрена похвала върши работа.)

- В свой бележник учителят прави таблица или диаграма на успеха на ученика (нека бъде нещо, различно от оценка) и при случай го показва.

- Понякога и специалното отношение може да бъде мотивиращо. (Позволете на ученика да играе ролята на учител през последните пет минути от часа. Нека зададе въпроси върху вече предадения урок и да посочи ученици, които да отговорят. Невсеки ученик има шанса да играе ролята на учител и да го взимат насериозно като такъв!)

- Ясно очертаване на границите, които ученикът не трябва да преминава.

- Избягване на ситуации, в които на ученика се (подс)казва, че не знае нищо.

Може би изглежда, че този подход поглъща много време, усилия и търпение, но това е най-късият път, който в повечето случаи дава резултат.

Какво, кога и как да преподаваме на ученика, който казва: "Хей, всички, вижте ме!"?

Показатели: ученикът обича да чете; отзивчив е; амбициозен е; схваща бързо; дава външен израз на реакциите си.

И: популярен е сред връстниците си; има широки интереси; не е състезателен тип.

Но: лесно забравя; безгрижен е; не обича сухи лекции; не харесва рутинни задачи; не обича да няма избор; трудно стеснява интереса си само върху няколко области; често тълкува провала или отхвърлянето на своята работа като провал или отхвърляне на самия него.

Как да се справим с този тип ученици?

Ето нашия опит. На група ученици от Xа клас беше поставена задачата в урок обобщение да направят театрална интерпретация на изучените произведения по литература с текст, написан от тях, и доближаващ се максимално до стила на автора (Дж. Бокачо - "Декамерон"; Д. Дефо - "Робинзон Крузо"; Ал. Дюма - "Граф Монте Кристо"; Сервантес - "Дон Кихот" и др.).

Атмосферата на интерпретираното произведение беше пресъздадена с подходящи тоалети, прически и аксесоари, доближаващи се до духа на времето, за което разказва творбата. На всеки от участниците бе предоставена възможност да избере произведение, с което да работи. Бяха предоставени идеи и ценности, специфични за изобразяваната епоха. Учениците показаха заинтересованост, оригинално мислене, творчество и гъвкавост. След интерпретациите "публиката" формира общи заключения, изказа впечатления по отношение на пресъздадените идеи и индивидуалните изпълнения. Работата нямаше състезателен характер, което позволи създаването на приятелска атмосфера.

Между Хв и Хг клас беше проведен дебат на тема: "Младото поколение провокира по-възрастните: старостта невинаги е мъдрост" (Любен Каравелов - "Българи от старо време", и Добри Войников - "Криворазбраната цивилизация"). Беше обърнато внимание на сблъсъка на различни ценности, на типичното в българския характер, на образите на България, създадени в произведенията; на разликата между модата и цивилизацията; на въпроса за правилното разбиране на цивилизацията. Всичко това беше съобразено с факта, че в ХI клас учениците ще се запознаят с "Бай Ганьо" от Алеко Константинов и посочените теми ще са актуални. Учениците се справиха добре и показаха своето отношение компетентно и емоционално.

Но!

Винаги ще се намери скептично настроен учител, който да възкликне: "Има много ученици. Не мога да адаптирам всичко за всеки от тях!". Може да се откажем, но може и да се опитаме да активираме учениците си и със средствата на интерактивното образование да постигнем целите на своя учебен предмет.

Посочените похвати на преподаване се харесват на всички, но по различни причини: някои одобряват организацията на урока; други - начина на общуваване в него; трети обичат да се състезават.

Похватите са ефективни, защото с тях се избягва досадното за интелигентния човек зубрене; провокират се самостоятелното мислене, диалогът и дискусията; писането става приятно; създава се увереност, необходима в критични ситуации; създава се възможност за ангажирано учене.

© Биляна Николова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 22.12.2009, № 12 (121)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.